Just a beating heart

Няма повече да ...

2010-09-27T08:47:00.000+03:00

Аз няма повече да се опитвам да пиша. Защото не мога. Защото не искам да го правя посредствено, а очевидно не го правя по най-добрия начин. Защото това е вярно. И защото е време да съм реалист. Затова ще решавам задачи, ще намеря нещо, ще бъда доволна с избора и няма да мисля. И няма да отида на изпит по журналистика. Виж, за литературата ще помисля, но никаква журналистика. Защото няма защо. Край.

Better be alone than unhappy

2010-09-19T20:06:00.001+03:00

Да бе, направо си повярвах :) вече не съм unhappy, но то определено не е защото съм alone. А защото... "защото завършва на -ащото", това в най-кратък вариант. Всъщност, няма никаква логика, защото няма хороскоп /аз не вярвам на тия неща, но пък се зачитам за бъзик/, който да не ме убеждава, че заедно с девата си е заминало и "най-успешното ми партньорство". Bullshit! Нищо вярно, нищо най-успешно. Аз просто бях тъпа и търпелива до момента, когато чашата отдавна трябваше да е преляла. И все пак, добре. Доволна съм, че успях. И дори не ми пука чак толкова много. Някакси е прераждащо: най-дребния признак - тананикам си, а не го бях правила от месеци... ^-^

А истината е, че Плевен и село са изворът ми на живот, а Приморско - на емоции това лято. И благодаря за всичко, свързано с тях... Може би човек /аз/ наистина има нужда понякога да види дъното, за да може после да се наслади на живота.
Будиш се от петел. Не в 4:30, а към 7-8, спокойно.
Излизаш на двора, слънцето грее в очите ти, не усещаш студ, въпреки, че е 15-17 градуса...
След това някаква закуска, ама то на село всичко е вкусно.
После имаш избор - да отидеш до центъра на селото до магазина, да отидеш да боядисваш нещо, което есте има нужда от боя, или ако си уцелил деня, вдигате се всички и отивате в Плевен.
Там виждаш Плевенската епопея. Бахти, аз най-накрая се обърках от къде започва и къде свършва, по-точно, от къде тръгнах...
После центърът на Плевен с чудесните водопади и фонтани и куп снимки...
Като се върнете правиш последен отчаян опит да подкараш колелото, но и той завършва неуспешно, а ти решаваш, че "гроздето е кисело". Или просто не си наред с равновесието :)

После идва лошото: прибираш се в Бургас, а някой ти заявява, че е пил уиски с бившата си, после В. задава точния въпрос "А после спали ли са?" и ти просто вече знаеш какво да правиш. Защото времето е дошло. Защото ми е писнало. Защото съм АЗ и не заслужавам това. Защото съм съкровище /надявам се да ми простите скромността/, което трябва да бъде оценено подобаващо и да получи съответното внимание и добро отношение. Просто край. точка по въпроса.
А докато в главата ти се въртят такива мисли, но още не си ги привел в действие, се появява един шемет със сенчесто-лилави очи и ти носи книга на Стайнбек. Ти се разтапяш от кеф и от смях. После... смях и смях и смях. А това е просто чудесно. И не, Ради, ти няма да се депресираш. Защото няма значение. "Мъжете искат секс, а жените се нуждаят от любов" няма нужда от обясняване, но пък улеснява живота, когато го знаеш и приемаш. А ако си жена - намери си любовник, който да те обича заради секса. Мисля, че и така става ;)

вкъщи

2010-07-26T20:28:00.000+03:00

Аз съм вкъщи. И ще бъда вкъщи в близкото бъдеще. След една наситена с емоции и викове седмица всичко е наред. А това, това е много добре. Също така е добре, че имам тревожещи се прители /и не само/, на които им пука; някой, който се оплаква, че чушките са се задушили и двама души, които биха направили всичко, за да бъда добре, макар и да не го осъзнаам в конкретния момент. И всичко това може единствено да ме прави щастлива, нали? Същото е и с новата пола, бялата блуза и огромния жълт немски речник {sun} истината е, че всяка такава семейна криза ме променя по малко, може би незабележимо за околните, но винаги има някакво отражение.

А сега искам пътешествие. Трябва ми само една кола и ще почна да обикалям курортните и не съвсем околни градове и градчета. Искам, искам, искам... искам и някое самотно местенце с хубав плаж... и искам онази еуфория, която се получава в най-щастливите ти мигове...

Sehr gut! Наистина много добре!

2010-07-10T19:00:00.000+03:00

Аз първо си помислих, че някой друг се е явявал на изпита ми, че говоренето да ми е втори по сила компонент след четене с разбиране... добре, обещавам да повярвам като видя сертификата. Важното е, че имам най-високата оценка. И АЗ МОГА! Аз знам немски и както някой ми каза днес, сигурно го знам по-добре от някой германец ;) и освен това, вечерта, която минава за отпразнуване, беше една от най-хубавите които са ми се случвали... ще си мълча за паяка и софийския транспорт, само ще кажа, че беше мнооого хубава вечер с мнооого хубави хора :)

It was a beautiful day!

We're never gonna survive unless we get a little crazy

2010-06-22T21:41:00.000+03:00

If all were there when we first took the pill,
Then maybe, then maybe, then maybe, then maybe...
Miracles will happen as we speak.

А каква лудница е от неделя сутринта насам... Наистина, ако бях съвсем нормална нямаше да оцелея, че и на всичкото отгоре да аправя най-вкусния омлет на света!

Неделя следобяд - изключително запомнящ се и причиняващ неудобство и (не)подходящи усещания за публично място разговор с най-прекрасните мацки на света /щях да кажа "девойки", ама тц!/, прибиране под шеметен дъжд и подхлъзвания на всяка крачка... Понеделник - изненадващи посещения - от момичето в цикламено и още един тип, следобед - електриково синьо, биология, графики и "не съм в настроение"... вечерта - приятна вечеря с приятна компания. Роднински истории. Днес - пф, колко сме много в стаята! Но пък имам червено сърце за белия потник с червени звезички {sun} доволна съм, макар че последното, което ми се искаше, не се получи.

И още чакам немския... макар че съм почти сигурна...

Харесва ми така, сама вкъщи почти целия ден и се надявам да продължи малко повече. И макар че утре въобще няма да става за плаж, има какво да се прави. Например да обяснявам производни ;) {4,44!!! Браво!}

One

2010-06-20T09:48:00.001+03:00

Веселко, а? Имам предвид оформлението. Правя промени, сама съм вкъщи и спокойствието ме е завладяло напълно... Чакам резултати от изпита без особено притеснение, почти съм сигурна с каква оценка ще го взема, а ако е по-висока ще бъде просто прекрасно. Всичко зависи от това как съм говорила. И малко от съчинението. Иначе почти си знам грешките. И се надявам да не са ужасно много. Но все пак, от тоя изпит нищо не зависи, само самочувствието ми донякъде. Защото аз знам немски!

Интересното е, че нито имаше нерви преди писмения, нито бира преди устния, и бях толкова спокойна и уверена, че накрая почнах да се съмнявам какво става тука. А може би е за добро.

Седмицата се очертава да бъде шарена. Слънце, облаци, плаж, готварски подвизи, може би малко Созопол. Хубаво е да си на спокойствие само с 1 родител, който почти не стои вкъщи. Празно и тихо. Отморяващо. Разнообразяващо. А накрая сигурно ще ми писне :)

Сега очаквам зареждащо кафе /без цигара/ и следобяд среща с морето /дано не е облачно!/

Deutsch !

2010-06-14T21:08:00.001+03:00

Изпит. Сряда. Може би ще го повторя още няколко пъти, но мен не ме е страх /"една лъжа, повторена 100 пъти, става истина", нали?/ ... аз имам Sehr gut на четенето и граматиката и другите са ми на границата, значи мога. Мога да взема изпита с най-високата оценка. Мога. МОГА!!! Макар че е малко вероятно...

Затова в сряда сутринта ще има нерви, малка топка в корема, после ще видя, че хич не е трудно, след това ще се успокоя съвсм и ще се развихря на писането, а накрая... май ще пийна бира преди устния :Р глупости, ще бъде по-зле... Но и с това ще се справя ... /досега към 5-6 пъти, ще го кажа още 90 и готово/...

Нема се плашиш, копеле, ти си най-добрата! И да ми стискате палци!!! Щото хич не се притеснявам...

Everybody hurts... sometimes

2010-06-08T20:43:00.000+03:00

Lips of an angel - лайтмотивът за деня. Заглавието /на поста/ - само за час. Или може би само снощи, в парка, когато беше тъжно. Но все пак, имаме нужда от нежност, затова we're goin' on... Учудваща е зависимостта на хората от усещането, понякога измамно, за ценност, за любов, от романтика, понякога непостижима, и въпреки всички странности и недоразумения и дрън-дрън глупости, нали, знаете, най-висшата любов е "въпреки", а не "заради"... - това го писах миналата седмица, вероятно в четвъртък. Щото събитието беше в сряда и трябваше да мине ден, за да премисля и да се добера да комп, който да задоволи желанието ми за прикрит душевен ексхибиционизъм. Защо се нареждам в момента, не знам. Може би щото цял ден чувам някакви грозни полу-перверзни намеци, абсолютно малоумни, по свой адрес и просто няма накъде повече. Важното е, че има промяна /това е за нещото, което не прекъснахме заради моя душевен комфорт, а продължихме заради същия./. Положителна. Може би се заблуждавам, но нещата са по-хубави, може би не по-, отколкото съвсем в началото, но everything's gonna be alright ;] само да не поискам "обичам те" xD

Изпит по немски. 16.06. Писмен и устен в един ден. Смърт. Или пък не. Все се надявам, че някакси /може би с бира?/ ще взема устния. Защото е пълна мистерия с кого и за какво ще си приказвам. И по-важното, кой ще ме слуша. Но се надявам, че вие ще ми стискате палци така помеджу другото :) ... да не бъркам падежи, да се сещам за правилния предлог с всеки глагол, да не се плаша като не се сетя за думата, такива работи ;)

А след всички родителски приказки Германия и Au-pair застават все по-ясно и сигурно в бъдещето ми. Може би е вярно, че ако искам живот, трябва да се махна. Дори в Германия, не е далече, не. И имат зелени поляни в университетите и са бахти яките, защото могат да ме вземат без нито един изпит, може би само за езика... което не е проблем. А никога не съм си представяла да уча в чужбина... странно как в един момент нещата, които си смятал за невъзможни, изскачат в живота ти с над 50% сигурност. И дори с желание, защото алтернативата не предизвиква положителни чувства. В момента дори не мога да направя смислено разсъждение по темата, главата ми отказва за пореден път днес, може би заради недоспиването... Ако лятото работата ме изтощава по същия начин... направо ще си умра xD

Наивница ;]

2010-05-19T20:50:00.000+03:00

Дни като този, когато нищо имаш усещането, че нищо не върви, а всъщност всичко е наред. Ден с недоспиване и главоболие, раздразнителност и резки отговори. Грозна работа, а Зорка ще ми обяснява, че правела отстъпки и била мила и добра и непреднамерена. Окей, вярвай си. Но /противопоставителен съюз, да си знаете/ нещата се променят. И въпреки настроението, натиснало ме от снощи, когато осъзнах, че се заблуждавам много яко и съм си наивница на годината (^_^), днес, когато се ядосвах, и когато пак се ядосвах, и пак... и дори в момента, защото глупавият ми добър приятел-битов алкохолик се съсипва за глупости, но негова си работа, вдигам ръце и да се спасява... Няма смисъл. Няма смисъл в много неща напоследък. Или поне аз не намирам такъв. Важното е, че следващия месец трябва да си науча всичките думи по немски, защото (крайно време беше) изпитът е платен и ще отида, каквото ще да става :] И ще го взема, никакво дънене!

А тази вечер просто не е истина колко фрагменти от песни ми хвърчат из главата... и как отново всичко, що исках да напиша, просто ми избяга от главата под благотворното влияние на някои индивиди ;]

Go on and close the curtains
cause all we need is candle light
You and me and a bottle of wine
going to hold you tonight

I want more...

2010-05-14T18:27:00.003+03:00

More than words is all I ever needed you to show
Then you wouldn't have to say that you love me
Cos I'd already know

Не, съвсем не ставам банална и не прекалявам. Просто това ми дойде на акъла, докато мислех за "магията на словото" за трети път. И е факт, че пак ми дойде нова идея, поне за началото. Доволна съм.

Доволна съм и от влака, и от изпробвания подарък, от сряда, и от предната сряда /така не се прави!/, от предната събота и повечето, което се случи от последното писане. Лошото е, че за изпита по немски ми трябват цели 120 кинта и сума ти време и мъки, докато проговоря. Страх ме е от този език, правилата му ме плашат - винаги има опасност да сбъркам някой падеж и ще ми е тъпо. Ако изобщо се усетя, де. А всъщност германците въобще не били взискателни и прощавали грешките, като видят, че се стараеш и не им натрапваш веднага английския си. Е, значи може ида го преживея :) може да се пробвам като "Au pair" и да прекарам година в немско семейство. Може, да. Може после да си вляза в немски университет като пич и да си спестя всичките глупави истерии в глупавото българско кандидатстване. Да, може. Но все още има време за това. Засега трябва да взема първия сертификат, да си намеря работа за събота и неделя за този месец и друга за цялото лято. За предпочитане много добре платена :)

А животът е хубав, когато слушаш музика /благодаря, благодаря, благодаря!/ , даже стереометрията повече я чаткам със слушалки в ушите ;) и нещата започват да ме радват, "Монахът, който продаде своето ферари" дава първите си резултати, а даже не съ я преполовила. Може би просто малко съм узряла. Дано :)

Оказах се много алчна. За теб, за любов, за време, за хубави преживявания. Ужас xD
Обичам пържени филийки. Ти знаеш. ;)

Дупка в стената

2010-05-01T10:48:00.000+03:00

Дойде и моето време да правя дупки в стената и да руша всичко, ограничаващо ме. Пълнолетието някакси ми даде сила да се освободя от задръжки и предразсъдъци, направи ме по-смела. Усещам го, вътре в душата си. Това не значи, че разумът ми е избягал, имам си "лимеси" :Р ... it all depends on the point of view - дали ще съм все по-неподчиняваща се или пък обратното, ще бъде импулс, моментно решение, проблясък.

А отминалите вече 20 дни... слънце, слънце в душата ми и на лицето ми :) то не бяха закъснение, усмивки, сметки ... пейка с думи по немски и списание за влакове, нежна мелодия край нас /тоя човек с китарата е прекрасен/, предизвикателства и маса. И разговор, който ми направи повече впечатление, отколкото можеш да си представиш. И все още си прекрасен. Все още.

А класът ми /женската му част/ е мило-изненадващ, благодаря!

Не знам защо, но тук и сега не мога да опиша всичко, което ми се иска... може би това място е изгубило очарованието си, дано не... :) а може би просто умората и разочарованието още не са ме оставили...

Малко влюбено ;)

2010-04-12T09:50:00.000+03:00

Ама съвсем мъничко :Р и пак едночасово закъснение, този път си струваше :) и ... нали, целувката не беше от бирата... бях решила какво ще напиша и то щеше да бъде доста, но... мисля, че пак няма нужда от много думи, за да кажа, че едно слънце изгря и на моята улица :)

Контрасти

2010-04-10T21:50:00.000+03:00

Седмица на контрасти и чудни случки. Седмица, в която ми беше обявена война, пристрастих се към телефона (нали... таковата ... "Communication addicts"), отидох на театър и лъскво кафе, изучих всичко възможно за Втората световна и направих прекрасна 5-часова разходка.

Войната ли? Войната е за дреболии... както и всяка друга :) но някакси вече не ме впечатлява, не виждам смисъла да се хабя за точно тези глупости. Въпросът е АЗ да се чувствам добре, а това определено не се получава, когато се съобразявам с други хора, които са на точно обратното мнение.

Театърът? Хм, труден за определяне. От една страна хубав, от друга - странен, все пак Уди Алън. Пиеса в пиесата. Ученици - актъори. Може би имах нужда от повече време да го осмисля. Продължението на вечерта беше чудесно, обичам Вили и Дидка :) и морето, макар че ме е страх от тъмното покрай него.

Втората световна? Не подлежи на коментар. Годините в зелено, имена и географски обекти - в червено. Подредено до съвършенство :)

5 часа разходка? Несравнимо удоволствие. И не преувеличавам. И разговорът чудесен, компанията още по... :) и пантеона.... ръбат, и кафето с диванчето - идеално. И лалетата не умряха, докато стигнат вкъщи :) Какво повече да иска човек?

Четвъртък ;)

Шопен и още 100 дреболии

2010-04-03T20:58:00.001+03:00

ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

Да, копеле, Шопен е великолепен. Поне онова, което снощи чух /слава на БНТ-то/... Оказа се "най-духовитият представител на изкуството в Полша" за своето време. И това пролича в първото /или второто, не го хванах от начало и затова дори не знам заглавието/ произведение от специалния концерт в негова чест снощи. Останах без думи, слушайки музиката, която сякаш беше жива, усещах я да вибрира наоколо, да подскача, да танцува бавно... нали... разбираш ме :)

100-те дреболии започват с удовлетворението след всяка избягана обиколка на стадиона и мрънкането, когато бедрата ме болят, докато слизам по стълбите; минават през една "щастлива случайност" във фейсбук и странното съвпадение на имена и завършва с боята за яйца по пръстите, с които в момента тракам по клавиатурата.

Всъщност, четвъртък-следобеда, дори и с половината от компанията, се оказа доста душе-изпълващ /сега изниква въпросът защо си съчинявам странни думи/... Мall ли? Само с приятелки! Цени ли? Кой ги гледа, само депресират... най-важна е изоставената сграда и разлятата бира, снимката, кой знае как запазена, и обещанието за по-хубави дни, за надежда, за лято и слънце, с новите кецове с черепчетаи те, тримата, моите най-добри :)

"обич. навсякъде около теб." Благодаря!

Живей един път, но както трябва...

2010-03-23T20:54:00.002+02:00

Да, нека си спестя сълзите и разочарованията. Не говоря за това, което някой /Меги, Сис, Вили/ може да си помисли, а за моето евентуално и несигурно висше образование. Нека изясним няколко факта:

1. Не знам какво искам да уча - ужасно, но факт.

2. Докато не разбера, нямам и особена идея КЪДЕ искам да го уча, а обяснението, че ще се побъркам, ако остана вкъщи е доста несъстоятено, за да искам да замина някъде, при положение, че удобствата вкъщи могат да компенсират университета, защото "Знанието е в книгите, не в хората".

3. Най-важното е: ако искам да уча нещото Х, а нещото У ми гарантира работа и заплата и прочие, кое да избера?

Гадното е, че и за двете неща, които ми се въртят из главата, очевидно не ставам - не, няма да изтърпя някой да се държи в мой час така, както моите съученици в момента, и не, няма дори да се докопам до място в СУ-журналистика. Ъпсурд. Следователно, дилемата е ХТИ или Свободен, където, верно ли?, имало журналистика и дрън-дрън, но нали му се знае славата... дали някой ще ме вземе насериозно? Дай Боже! Другата грозна опция, която би трябвало да ме вдъхнови с общочовешката си полезност е някаква екология в ХТИ - екология? Химия? Не, стига един химик в семейството. И всъщност, имам точно 9 месеца да реша ще уча или ще работя и ако е първото, какво ще бъде. Някой да ми стиска палци, моля!

Иначе... всичко е странно. Като започнем от петък следобяд, минем през събота - 8:11 и 16:39 и завършим с прекрасната неделя вечер, която в началото си заплашваше да стане пълен ужас. Не, Алекс, не те мразя, това е противоестествено :) а толкова ми се стоеше още поне час в тъмното на пейката пред блока, дрън-дрънкайки глупости с Дидка... И още, искам онази удивително и рекордно къса за мен пола, която вчера видях, а с нея да върви и един чорапогащник - цветен, за да е по-шантаво ;)

А животът не е толкова гаден, колкото ми изглеждаше преди 4 часа. Може би дори всичко ще се нареди, както ми се иска / както е най-добре, може би няма да сбъркам в решението си и дори да не стане това, за което си мечтая, има някаква възможност все пак да бъда доволна и щастлива от решението си. Дано!

Съвременният Бай Ганьо

2010-03-17T20:46:00.003+02:00

Да, на това есе се радвах допреди час и го смятах за идеално, страхотно, перфектно, ама... май не е. Колкото повече чета, толкова по-недовършено ми изглежда. Нека критиката се изкаже /това означаваше "който го прочете и не коментира (смислено и градино) е осъден задочно на пълно цупене" :)/

Съвременният Бай Ганьо ли? Не е нужно много да търсиш, за да се срещнеш с него – присъства във всяка част от живота ни – малко ли новини гледаме и слушаме? Корупция, купени избори, платени журналисти... Все едно Алеко е писал за новата, демократична България. Звучи зле, нали?

Звучи зле и това, че отивайки в болница с банален проблем трябва да си приготвиш много пари, в най-добрия случай. Нищо, че болницата е държавна и ти съвестно си си плащал осигуровките. Не, лекарят ще реши, че заплатата не му стига и и за да ти осигури по-добър живот иска нещо отгоре. Ето един уродлив животоспасяващ модерен Бай Ганьо, алчен и безскрупулен. А онези, съвестните добри лекари са като игла в купа сено – иди, че ги намери!

Бай Ганьовско е и свободното ни слово – все по-често се чуват обвинения към журналисти – че са купени, че казват, каквото „големите шефове” искат, че не заслужават името „журналист”. Сигурно е вярно в някои случаи и това е ужасно, но не е ли по-страшно да опиташ да затвориш устата на някой, който иска да каже истината? Да разкрие някой гаф на лекар, учител, социален работник, депутат? И всичко пак опира до „келепиря” – сделки, рушвети, заменки с гори и поля – също като сделките на Бай Ганьо с бъдещите депутати Гочоолу и Дочоолу. А сегашните са още по-явни, още по-скъпи за още по-алчните Бай Ганьовци. А малко ли са ония, дето се обръщат като палачинки, също като и нашия герой г-н Балкански, след като разбира, че Стамболов вече не е премиер. От „гениален вожд” Стамболов става „изчадие на пъкъла” в писмото до княза. Та такива са и сегашните ни политици – който е удобен, него хвалят, него подкрепят и му предлагат гласовете си.

А издънките ни? Издънките, дето посрамват цялата държава? Онзи „видимо алкохолизиран 53-годишен българин” в самолета на Lufthansa и расистките му изказвания? Същински модерен Бай Ганьо в самолет, само дето не се блъска в гърдите и не вика „булгар, булгар” като оригинала... Издънката Христо Стоичков и прекрасното му владеене на английски език? Издънката Р. Желева – А. Първанова в Европарламента? Издънката пожарникар-бодигард-премиер? Къде е Алеко да се възмущава сега?

Сигурно щеше да се възмути и от слуховете за висшето ни образование. Изнесоха ценоразпис на изпитите – какво да коментираме? Едва ли някой преподавател, подвластен на алчност и келепирджийство, ще научи студентите си наистина на нещо. Затова и в България липсват и ще липсват квалифицирани хора, които наистина са си заслужили дипломата, а не са я купили от някой фалшив университет.Още по-лошо обаче е, че вече никой не се впечатлява от това, вече се приема за нещо нормално, обичайно, както се примиряваме и с идиотщината и чалгата навсякъде около нас. Чалга в музиката, в дрехите, в поведението, в литературата. Всички се стремят към последния модел нещо си там, но не и към последната книга на някой добър автор. Младите Бай Ганьовци са най-страшни, защото ще научат и децата си на същото и отиде, та се не видя огромният ефект на доминото, който ще доведе до разрухата на цялото общество...

Но има лъч надежда – започват да се появяват нови Прометеевци, разбрали колко са важни културата, изкуството, книгите. Появява се новата, свежа българска литература, свободна от предразсъдъци и страх от цензура, новите филми, достойни за Оскар. Нали знаете, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” :)

3.14

2010-03-14T19:31:00.003+02:00

Денят на числото пи. И рожденния ден на баща ми. Който хич не си пада по математика.

днес за кой ли път оцених това и за пореден път се убедих, че ерик клептън е велик!

А аз най-накрая имам компютър :) отдавна не бях докосвала това чудо, моето чудо, в момента изпускащо ужасно силен аромат на цигари от "доктора"-пушач, не че се оплаквам... Косата ми е с 4-5см по-къса и вече не мога да я връзвам като хората и ще си купя шнола, май никога не съм имала... Последното писане тук е преди цял век, а от тогава са се случили толкова много неща... давай отзад напред :)
В главата ми е пълна бъркотия, не обръщайте внимание на нелогичността в текста :) "Български хроники" 4 са прекрасна и ужасяваща книга за времето 1943-2007, а аз съм още на 1946, макар че съм прочела почти 200 страници, Стефан Цанев е велик, а литературата в училище... (puke) :D опитват се да ни уплашат с проверка от министерството, ама познай...
приятелите м иса от прекрасни по-прекрсни, макар че тая седмица почти не сме се виждали, класът ми става все по-приятен, волейбола в час по физическо много сплотява, мога да ви уверя в това... :) иначе все още се радвам на есето за Бай Ганьо и може да го блогна тук, че да чуя и някое друго мнение освен на любимата учителка по литература... Искам навън, искам слънце и април без дъждове, и екскурзия с класа и шофьорски курс и... май ще трябва да избирам, не е лесно... харесва ми мартин да бяга от стаята поради страх от саморазправа, но, спокойно, няма да убивам теб, поне засега, но ак орешиш да се жениш за мен... тежко ти и горко :D ще имаш мария за шаферка :D

айде стига съм спамила, изразих радостта от здравия комп, това е достатъчно :)

:)

2010-02-22T12:59:00.002+02:00

колко е ужасно да нямаш комп - най-малкото нямаш как да блогваш :) нито да се похвалиш с чудесното есе за Бай Ганьо :) но ще има да си почакам поправката на великата машина ... :)

не ми се губи време

2010-02-06T21:09:00.003+02:00

Учени доказаха, че най-много и най-качествена работа се вършела в легнало положение... Блазе им на автомонтьорите и курвите :D

А аз напоследък нямам какво да ви кажа. Няколко пъти ми идваше да седна и да напиша какво точно ми е, но знаех, че няма да ми стане по-леко и се отказвах, защото, откъдето и да го погледнеш, всичко е нормално. Вече ми е навик да завършвам срок или година с тези оценки, нормално ми е да ходя на даскало, да се карам със Зорка, да чета цели 40 минути на глас "Бай Ганю" и накрая да не си чувствам гърлото, а тъпака долу да провери не съм ли аз онази лудата, пратила му текста на "Paradise city" и да открие, че не, не съм аз, ама грешка :) после швейцарски мус /"не, само един, не сме искали 2"/ в "ултра" и заледена разходка с подхлъзвания на всеки 5 крачки... Преди това имаше текила и ром и рожден ден и да, имам вече питанки на ушите си :) и просто, просто всичко е наред, защото дори олимпиадата по английски сутринта беше толкова лесна, че направо се чудех къде се намирам, а на немския бяхме само 3ма и всичко е хубаво, защото... защото не знам. И може би не е вярно, че вярата ми свършва, зщото ако беше така, нямаше да кажа, че всичко е наред или ако не е - ще стане. Не искам да губя времето си в излишни и нервоскъсяващи кавги и безсмислени "какво ще стане, ако..." и т.н. И без друго фейсбук (!) каза, че ще умра през 2025, защо да прахосвам половината в лошо настроение? Може би просто имам толкова любов, че се чудя на кого да я дам, и щом тези, които по правило трябва да я получават, не я искат, търся някой друг...

А ти искаш ли малко от моята любов?

текила

2010-01-07T19:51:00.007+02:00

Тази думичка /текила/ май обяснява всичко, което се случваше в събота следобяд. Не, че текилата беше много - само 1 бутилка, но 4те шота за мен бяха достатъчни /е, не беше само това, ама айде да не изпадам в подробности/ да изпадна в онова лудо състояние, когато не ми пука кой какво очаква от мен или как е прилично да се държа. Имах син спрей по косата, къса пола и онова дрънчащото на дупето. И много черен молив, йес. Танцувахме като държани в клетка, танцувахме на някакви комерси / before I leave brush my teeth with a bottle of jack/, танцувахме на ч а л г а /ужас, ужас, провал :D/ , танцувахме на Брегович и разни хора... Тази година, слава Богу, бяхме поне наполовина по-добре от миналата, макар че гюбеци се раздаваха още повече... Вили бе доволна от очаквания подарък, а от неочаквания още повече :) просто, просто... имах мускулна треска навсякъде от танци, човек! Беше просто чудесно {sun}

нова годино... добре ни дошла!

2010-01-01T18:31:00.002+02:00

Брегович, Брегович, Брегович (особено последното, благодарности на бъдещата зъболекарка-фотографка!) ... И Новогодишният концерт на Виенската филхармония. Великолепно, просто... дори аз ще мълча :)

Добре де, мрънках, че съм вкъщи на Нова година, ама къде иначе щях да чуя Брегович и да се влюбя до смърт? Всяко зло за добро, все пак. Друго си е малко балкански ритми да ти стоплят сърцето и раздвижат тялото ;)

На обяд пък дойде другото музикално приключение, този път из дебрите на класическата музика - семейство Щраус. И той е велик. И когато порасна ще отида на този концерт, каквото ще да става!

Баницата - засега почивка на планина, здраве и шофьорска книжка :Р а на вас - да ви е честита новта година, пълна и препълнена със здраве, късмет, любов и всичко, всичко друго, което си пожелаете!

За 2009 / 2010

2009-12-31T15:07:00.003+02:00

Няма да правя подробен разбор на годината, както се изкуших миналия декември. Няма защо. Направих го в главата си и това е достатъчно. На вас ще споделя само, че се чувствам пораснала, че усещам приятелската подкрепа и се уча. Уча се на всичко. Уча се да живея както трябва. Не казвам, че успявам винаги да се придържам към уроците и не правя грешки, но се опитвам. Опитвам се да бъда доволна, да се справям с разни неща без да опищя целия свят, че не мога, да игнорирам неприятното и да се наслаждавам на хубавото.

А то не е малко - остави шкафчетата :D Life's good. Факт. Неоспорим. Вчера си говорих с ахелойския Мартин колко сме се разглезили ние, новото поколение. Как искаме излишни неща и не се замисляме как има деца (а и не само), чийто живот е много по-труден от нашия, които нямат какво да ядат (колко банална фраза и колко банално е вярна), нямат пари за телефон, дори най-обикновен, за лекарства, а някои са болни... А къде сме ние? Оплакваме се, че няма да получим последен модел лаптоп или нова джаджа за телефона, нова дреха или кой знае каква глезотия /хм... нова китара?/. Хайде да пораснем, а? Да проявим малко здрав разум и да опитаме да сме пестеливи - но само на пари! Не трябва да пестим време за приятелите, семейството, нито пък емоции. И по дяволите, не трябва да се крещи за дреболии! Това боли, не физически, естествено, но колко пъти сме чували, че грозните мисли загрозяват човека? Май излиза вярно...

Алекс е права в твърдението си, че ако нямаш с кого да се конкурираш губиш форма - изпитвам го на гърба си. Само в едно греши - ако си решил да учиш журналистика и си успял да влезеш, в никой случай не си "шибана инертна маса". Защото в повечето случаи, там влизат хора, желаещи да направят нещо за държавата, ако така се казва. И тая категория вече малко се размива... А дали ще станеш добра - от теб зависи, от това, което ще научиш, гледайки вече добрите. Конкуренцията? Имаш цял свят да се конкурираш с него!

Аз пък искам да си пожелая самоувереност - нещо, което Вили ми пожела миналата година, искам го пак. Но този път не само като пожелание, а като факт. И ще се преборя за тази самоувереност, от мен зависи. Научих си урока. Няма да си поискам любов от висшата сила, ако дойде, ще дойде, ако не... късмет :) / и нека поне си вярвам ,че не ми пука особено!/ Още повече ми се иска обаче, да няма човек, който постоянно да ми казва, че от мен нищо няма да стане и животът ми ще бъде тежък. Може и да е вярно, но нямам нужда да го чувам, не ме кара да се променя. Но ако успея да го убедя в обратното и чуя "ти си добър човек, ще се справиш." - мога всичко! Тимшел!

почти следпразнично

2009-12-26T17:04:00.006+02:00

"А толкова да ми се танцува... не е истина.

А Коледа всъщност никога не е толкова разочароваща, колкото си я очаквал.

А колко малко хора, знаят, че на Рождество освен Христо и т.н. и Радините имат имен ден.

А защо ли съм станала суетна? Не много, но все пак... повече от преди. Искам рокля, искам пола малко над коляното, искам високи ботуши (високи означава до коляното, че и отатък) с не много висок, но елегантен ток и... бах мама му, никога не съм искала да ставам суетна, намирах го дори за ужасен недостатък на моето поколение - грижата за външния вид, според мен прекомерна. А сега го осъзнавам като свое собствено желание и дяволите да го вземат, изглежда ми съвсем нормално и в никакъв случай прекалено...

Whatever, искам танци и любов!" - черновата от снощи.

Сега съм прясно изкъпана с хубава коса, немиришеща на цигари, красива (почти) и влюбена до полуда в Уитни Хюстън и Тони Бракстън (велики са, мееееен). След като несправедливо (или почти) ме обвиниха, че никога не съм доволна от това, което получавам, реших да задоволя ненаситническата си природа с нещо малко - поговорих си с дядо Коледа пред Tria :D оказа се симпатичен дядка... относително казано. После видях адаша на баща ми, който учи немски заедно с мен в автобуса и вечерта завърши с новините по Nova. Които хич не са лоши, всъщност, и ако някой ден додрапам до работа като репортер може и да склоня на нова, вместо лелеяното Бтв. Но това ще си остане далечна мечта, а аз ще уча в ХТИ екология и ООС, защото в зелените професии има бъдеще. А ако се престраша, може и да запиша педагогика с немски и английски и да стана най-лудата даскалка в Бургас :)

А Джулия Робъртс е най-чаровната актриса, която съм виждала и "Отблизо" е може би най-невероятният филм. Няма да говоря повече, трябва да се види.

40 / 40 => аз <3 ПМГ

2009-12-23T20:06:00.004+02:00

машинаааааа :D умирайте, имам 40 / 40 точки на класно по математика! И още сумати хубави оценки миналата седмица, после грозно контролно по стереометрия и след като осредним резултите си оставам с чиста петица за срока... never mind :} важното е... вече и аз не знам. Може би е важно, че пре-открих един приятел /ето, Мартине, може да спиш спокойно, споменах те и дано още много пъти... / :) , видях французина и няколко новоизлюпени софиянеца и ми стана хубаво...

А неделя... беше толкова немска :D не толкова, колкото миналата година, но все пак беше немска. Нека само споделя късметчето си, който го разбере, разбере, то е за просветени: Advent, Advent, dein Handy brennt! Erst die Antenne, dann die Tasten und zum Schluss der ganzen Kasten! - това шеговитото, сериозното: Grosse Liebe im neuen Jahr! <3 <3 <3 /е, това ако някой учещ немски не разбере... сЪрмота!/... понеделникът беше с липсваща по желание на учениците литература /хахаха, колко Ентелегентно представих задружното бягство от час/ и после заплаха "ще ви отнемем стипендиите!". А опитайте, де! Огромна обиколка за подарък на класната и уместният въпрос "А няма ли от тия грамоти, дето са с №1 и за класна?!?", ръкавици, снежни топки и снимка с елените пред tria :P

сряда... кво да комeнтирам? Грим като за сефте /даже бях хубава (sun)/, ядене и празнеене като за последно :] ръкавиците бяха харесани, баниците - изядени, късметите не подлежат на коментар /сватба, сестричка, кола, обувки Gucci... а на мен ми се падна нова къща :)/ стаята - изметена... снимки - бол, ще се появят по-нататък :) абе прекрасен ден беше, изпълни ме :-} а стаите вкъщи започват да придобиват обичайния си вид, кухнята - обновения си вид ^_^ може би дори ще намерим място за елхичката и "подаръците" под нея. Кавичките са умишлени.

I don’t need a man to make me feel good
I get up doing my thing
So let me break it down
I can get off when you ain’t around - това за един определен човек. Да сме на ясно, окей?

аз ... млъквам.

Ich wundere mich...

2009-12-15T20:52:00.003+02:00

В последния пост имаше ли смисъл, нямаше ли... чудя се. Но няма значение. Казах каквото ми беше на сърце. И забравих да обещая, че на 18-тия си рожден ден ще съм с маникюр и прическа. Не, че много ви интересува, де, ще го направя за себе си. Но е стабилно обещание като част от превръщането ми от момиче в жена (уау) :D
Станала съм прекалено спокойна. Неебателна. Не, просто спокойна. Не мога да се вдъхновя даже от историята, колко потресаващо. И от Зоритууу не се впечатлявам, не. Нищо и никого. Да става каквото ще. / Things happen. Who cares?/ Може би просто се примирих с един факт, пуснах си Requiem for a dream стотина пъти и си повярвах, че съм убила мечтата. /глупости, глупости, глупости!/... и пак не е съвсем така, щото мечтата я утрепах днеска сутринта, а съм неебателна от поне седмица. Но не се оплаквам, даже напротив. Никак не е зле, поне психически да съм здрава :) няма кого да обичам insatiable, няма и на кого да се ядосвам яростно... шкафчетата бавно и славно увеличават броя си и уж скоро ще е Коледа и Нова година (Вили на 18), а аз въобще не усетих кога пак се изниза годината, сякаш миналата седмица писах за немскоезичното коледно тържество, пък то... било преди година.

Whatever happens, I'll leave it all to chance.
Another heartache - another failed romance.
On and on...

Кърваво слънце. Без коментар. :P

but it's time for me to go home

2009-12-13T20:46:00.003+02:00

But it's time for me to go home
It's getting late, dark outside
I need to be with myself and center
Clarity, peace, serenity ...

Да, имам нужда да се прибера вкъщи. Вкъщи при розово-оранжевата стена с 2 закачени шкафчета /бахти яките са!/, при бъркотията във всички стаи и стари шкафчета на най-неочаквани места, при всичко и всички. Вкъщи. Не като място, а като усещане. Да ми бъде хубаво да съм си у дома, а не да ми се иска да съм някъде далеч навън, с други хора. Защото някой ден този хубав, уютен дом няма да го има. Хората няма да ги има. Ще бъде тихо, самотно, запустяло. Тъжно, нали?
А може би ми се иска да си направя свой собствен и той да бъде поне наполовина хубав колкото този. Надявам се да успея, да намеря човек, с когото да създам нещо устойчиво, красиво, едва ли не вечно. Но това в бъдещето, сега да запазим съществуващото. Да бъда мила към мама, да не викам на баща ми, да правя дупки с дрелката и внимателно да завивам видите за дърво с автоматичката отверка. Засега това е достатъчно. А, може би и да направя вечерята за Коледа/нова година? Може и това. Или каквото друго ми хрумне. ей така, без никой да ме е помолил. Да го направя и за себе си, малко пъти ли съм усещала, че ме прави щастлива да се мотая из кухнята? :] също така ми се иска и някоя вечер с теб да бъдем някъде на хубаво място, в хубаво настроение и да се обичаме. Да се поглезим. Да си помогнем да забравим всички досадни задължения и дразнещи случки и да се насладим на мига. И шоколада, разбира се.

Алкохол само когато си щастлив!

2009-12-01T20:47:00.004+02:00

Факт. Алкохолът не влияе добре на нещастните. Прави ги по-нещастни. Извод: Радина не трябва(ше) да пие ром в понеделник вечер :Р същото важи и за други неща.

Аз пак почнах да си набивам филми за глупости и пак трябва да бия спирачки. Не бе, няма проблеми, че пак всички са по двойки наоколо и аз пак съм сама, че тъпото К не се обажда и другия тъпак и той не се обажда, че ми никнат пъпки като гъби след дъжд и всички подобни teenager-ски глупости, че всичко е наопаки и... и... и изобщо се чувствам толкова ужасно тъпа (гадна стереометрия, гадна, гадна....) , грозна и безполезна, че няма накъде повече... И споменатата понеделник вечер, за разлика от съботата, не донесе нищо добро. Но стига глупости, всичко ще е наред, ще съм на 10то място по математика от 9 възможни и ще се чувствам добре, защото и това ми е много и ... глупавото есе тоя път и поощтрителна няма да вземе и всичко си идва на мястото, съвсем точно преценено и оценено. Стига филми, бре!

Нека си говорим за хубави неща - като например развалената изненада на Алекс :) няма да ви я кажа, за да ви я съобщи сама, поне този път :Р важното е, че ще стане велика и всички я обичаме и ... дишай, бе момиче, всичко ще е наред {sun}

И ... вече не знам какво да говоря, значи е време да млъкна и да да не започвам да говоря отново до момента, когато съм достатъчно вдъхновена, за да пише за красиви неща, оптимистични, носещи щастие. А не да изливам тук душевен боклук.

"Find a guy who calls you beautiful instead of hot, who calls you back when you hang up on him, who will lie under the stars and listen to your heartbeat, or will stay awake just to watch you sleep... Wait for the boy who kisses your forehead....... who wants to show you off to the world when you are in sweats, who holds your hand in front of his friends, who thinks you're just as pretty without makeup on. One who is constantly reminding you of how much he cares and how lucky his is to have you.... The one who turns to his friends and says, 'that's her.'”

just can't hide it

2009-11-23T21:38:00.003+02:00

Старите хипари извадиха китари
и от махалата си отиде тишината
Събра се махалата, навъргаля се в тревата
и след рокендрол и жици не останаха девици
Да живее рокендрола (2)
да живее рокендрола чак до края на света

Така е, така е, още повече в комбинация с добро количество ром в неделя вечер и Сис и Дияна... Просто идеално :) просто ми мина всичко, дори разочарованието от предния следобяд, дори и съжалeнието, че вкъщи не всичко е наред /слава Богу, оправихме се преди 3 часа ;]/ и ... абе прекрасно беше... топло отвътре, смешно, ухилено до ушите, с бъзици за бременността на Дияна и изнасилванието на ..., с решаването на задачи на алкохолна глава и изяждането на замразените еклери (искам още, бре!) ... даже със спомена за предната сряда и Шилер, който всъщност е бахти пича, и моето 15-минутно четене, цветето, случайно в тон с шала и (прекалените) комплименти "ама каква визия, каква дикция... аз не съм очаквала такова нещо... отивай да ставаш говорител!"... и вече не знам какво се е случвало от последната публикация тук, нямаше грип, нямаше хора, нямаше излизане сумати време, но и това се преживява :) бъдете щастливи, аз съм {sun}

илюзия?

2009-10-23T08:52:00.003+03:00

Ти беше онзи сън, във който не разбрах
как почна от финал, отворих ли очи?
Ти беше онзи миг, във който не разбрах,
че съм събуден пак, но май не съжалих.

Спасително откритие за час по литература... да живее радиото! (: но определено съвсем съвпада с настроенията ми по отношение на един човек и май му е време да си ходи... we'll see

I get high ...

2009-10-19T21:18:00.005+03:00

Мхм, остана си само на мечта... (хубавата неделя вечер, за която беше първоначално предназначен поста) Като че ли ММ тв и StarFM и още нз кой се бяха наговорили да пускат само хубва музика, музика, музика, музика (<- душевен оргазъм!), музика и още мноооого мога да продължа, ама за кво ли? :) исках... удобен диван, хубава цигара, червено вино (ей така, за допълване на картинката), камина, хубавата музика и може би някой мъж. Ама не кой да е. Просто беше от онези вечери, когато не ти се излиза, а искаш да си на топло и уютно с някого, когото обичаш. Но въпреки че си остана само мечта, пак беше хубаво - компенсирах с танците на "звездите", а как ми се танцува и на мен... ама ТЦ :D

а вчера... вчера бях баси якия философ-бунтар ^_^ не бях очаквала от себе си да съм толкова добре говореща в такъв момент, смис, избяга ми притеснението да говоря пред хора и си спорих най-спокойно и разпалено :Р да де, стабилен оксиморон се получи, ама ме разбрахте. От ден на ден всичко става по-хубаво, аз съм все по неебателна за дразнещите глупости, дето ме заобикалят и се радвам на дреболийки - философията, прибирането в 20:30 във вторник вечер заради хубавия, мил и топъл чай в "калина", заради Алекс и Вилито и "... защото знаеш, че има на кого да разчиташ, нали?"... после неочаквания гост вкъщи и уютната атмосфера в тясната кухня... смеха на историята за покръстването на българите, уискито с бадеми и накрая дискусията с майка ми за представянето ми по философия и мощния въпрос "За какво ти свободата?" (!) ... още по-сладурската сряда с география и нз още колко други, изправената коса и "нещо мн си се натокала днеска, ще има лов довечера май", с "калина" с класа и после по щастлива случайност с Алекс и Сиска и ... абе какво да кажа - всичко става все по-хубаво и само някой да каже, че много хубаво не е на хубаво... бой! :Р

You're gonna miss the freak that I control

2009-10-17T18:44:00.005+03:00

Цитатът за заглавието го уцелих, цялата песен - not exactly :] обаче аз наистина control-вах горе-долу всичко последните дни. Е, не съвсем, ама все пак си беше светлина в тунела на бъркотията :Р смис, като игнорнеш дразнещите елементи и се оставиш на хубавите неща всичко е къде-къде по-лесно. Излкючваш тъпаците, дето се замерят с обелки от плодове в час; дръпваш шалтера на същите тъпаци, които са недоволни от пердетата, дето си получил болки в краката докато ги намериш; volume-то на min и за дразнещите учители; затваряш телефона на онзи идиот, който започва разговора с "казах ли ти да не ме търсиш?"... да де, най-хубавите реплики за тоя тип дойдоха след около час като се поуспокоих от всичко, което не можех да изключа през този ден и той ми дойде като капката, дето препълва чашата...

Мислиш си и си повтаряш, че си се справил с това, второто, третото, петото и най-накрая се усещаш, че както си направил тия 5 неща, можеш и още 50 или 500. Пак си е до убеждения ;] щом мога обикновена баница, колко му е и щрудел с ябълки да направя? И направих, вкусен е даже :) и задачите по физика ги чатнах от почти първия миг, и описанието на Person auf Deutsch беше квалифицирано като "добро, бягаш от клишетата и старите изрази, много е хубаво, като изключим онова изречение" -> Sie ist herrslich und das liegt auf der Hand, което на моя немски означава "тя и прекрасна и това е очевидно", ама ТЦ. "herrlich" се използвало за време, природа и т.н, не за хора. Не правете тази грешка :Р и все пак, мисля си, че наистина немският е Езикът, въпреки думите по 1 ред, които отнемат по 2-3 минути за прочитането си, и въпреки смотания словоред, който, като се замислиш и си направиш труда да огледаш нещата, хич не е смотан, а напротив, улеснява те максимално. Абе, Езикът си е велик, обичам го и няма да се предам. А групичката започна да проявява яките си черти и скоро м/у английска, пмг и доктора ще се получи яка немскоговорящо-пишеща и хилеща се компания, която, разбира се, ще си остава в стая № 2 и няма да излиза, защото излезе ли, ще загине от липса на немски :D

I've been waiting patiently for him to come and get it
I wonder if he knows that he can say it and I'm with it
I knew I had my mind made up from the very beginning
Catch this opportunity so you and me could feel it 'cos
If you're ready for me boy
You'd better push the button and let me know
Before I get the wrong idea and go
You're gonna miss the freak that I control

А във връзка с песента... няма ли свободни момчета наоколо? не, че имам много свободно време, ама ... ;]

обясни ми щастието

2009-10-13T09:26:00.005+03:00

Човек, нямам думи. Всичко е наред. Другарският съд изобщо не е страшен, а ужасно полезен; немският пак е с мен, дори и с шеметна даскалка, и най-важното, не ми пука за всички дразнещи обекти, субекти и събития наоколо {sun} това е. Хармония. Не, че вчера не ми идеше да счупя нечий точно определен врат или поне да му прекъсна гласните врзъки от стискане, не, че в събота и неделя м/у 11:30 и 13:30 не бяха пълна бъркотия и аз пак не можах да си отворя устата да говоря немски. Не, че засега сме бая скучна групичка и май няма да има изцепки от сорта на "Зависи от намеренията" за някой от глаголите за събличане ;] не, че нямаме скапани униформи, но пък се появяват вече почти завършеният ми панталон за 2ра проба и най-нактрая ще мога да си вдигна краката на чина като хората... не, бих игнора на всички тези вдигащи кръвното гадости.
Защото! Те, моите хора, моята компания, ме обичат. И признавам си, никога не съм се съмнявала в това, но нали знаете, аз съм леко комплексирано човече, което още се учи да вярва в себе си. И ще стана учителка по немски, колко му е?! Или преводач от, какво беше, Алекс? Арабски, китайски? :D обичам те! И всички останали, защото не ме замеряхте с камъни или поне укори, а бяхте съвсем мили и добри, както каза Вилито, след известно асимилиране на информацията ;) а ти, Алекс, никога не се съмнявай в себе си, защото ако ти се съмняваш, какво остава за нас, а? Ще станеш велика, каквото и да правиш, дори и тв-говорителка можеш да бъдеш, прекрасна си ;) и наистина всичко наоколо е красиво, ще стане и студено, но пука ли ми? Слънцето ме изгаря отвътре и ми топли душичката... колко малко му трябва на човек...

http://vbox7.com/play:2487504b

А сега нека отида да чета на глас "Добрите момичета отиват в Рая, лошите където поискат" на немски, барем успея да кажа нещо другата седмица :P

untouchable

2009-09-17T20:49:00.008+03:00

I just don't really care. Изобщо. Не ми пука за прецакването с таксата на намеския, не ми пука, че няма удобни обувки на тоя свят, не ми пука, че пред пмг са наредени купчина учители и дрън-дрън да проверяват с униформа ли си и дали шалчето ти е под яката. Не. Знам обаче, че на тез последните им трябва само една граната. Важното е, че ме обичаш и ме успокояваш, когато плача на альошата и телефона, щото видиш ли, не съм си получила очакваната германска стипендия, че ми обясняваш, че съм най-красивата и когато възразя, че с красота няма да си намеря работа, казваш, че точно това е важното, щото хората обичат да гледат красиви неща... А искам да коментирате, всички, които четат, ама на...пусти мързел :Р няма значение, слънцето е още тук и е топло и лятно, много уморено без да има причина и аз пак си мисля за тимшел и everything's gonna be alright {sun}

^_^

2009-09-15T19:54:00.006+03:00

Изкъртихме се, копеле! Тотално! Обичам Сиска... и нейния рд - заключителния купон за лятото... е, кофти е, като дойде, щото 2 дни след тва е 15.09., ама преживяването е ... ррррр, както казва Алекс :] просто не подлежи нито на коментар, нито на описание... Имаше пияни, правещи се на пияни, тип с къдрава коса и друг, който прави торта, имаше реплики от сорта на "много са ти меки устничките", имаше не много танци, имаше джин и цигари и мента и бира и музика и всякакви извратени истории за мъж с полу-отхапани тестиси и мозъчно сътресение... смях и бахти якото настроение, аз верно си мислех че Ильо и онова странното, дето може да се пази само на улицата са напушени, ама не бяха... просто беше най-зареждащия купон от ... време и време :D просто всичко отлетя, нямаше никакво значение, че вкъщи се води студена война, че идва 15ти, че ... абе забравих от какво още ми олекна... беше невероятно...

2 години, човек. Направо не мога да поврвам. :D хубавото е, че пак си говорим, а днес още не си звъннал, бой ще ядеш :) просто ми е хубаво, видях глупостите от миналата година, когато изчезна, и се радвам, че си тук. Важното е, че ми оправяш настроението. И ми говориш за риба в мед и за техника, дори когато ти кажа, че не разбирам нищо. И ти изпълнявам желанията по телефона. И не знам още какво.

Няма значение. Тази година започва с оптимизъм /като цяло/ и страх пред новия физик. Whatever. Важното е литературата да я преживеем. Някакси. Цели 4 часа седмично. И последните 3 часа в петък математика. Красота... :Р

Everything's gonna be alright.

Despair all around me

2009-09-08T20:37:00.006+03:00

I sit and talk to God
And he just laughs at my plans
My head speaks a language
I don't understand

I just wanna feel
Real love feel the home that I live in
Cos I got too much life
Running through my veins
Going to waste

Не, така не става. Просто не ме слушаш, не се замисляш какво може да искам да ти кажа. Държиш се наистина гадно. Не те интересува как се чувствам до момента, когато ти изкрещя "имам нужда от теб, не ме игнорирай!", а тогава просто казваш "не се сърди, нямах време, дай да те гушна". Това не върши работа. И не е вярно, че те имам. Нямам те. Също така нямам и много други неща. Нямам много приятели, мога да ги изброя на пръстите на двете си ръце, а ми се струва отчайващо малко в сравнение с приятелите на приятелите, които изброих на пръстите си. Нямам и любвеобвилно, обожаващо ме гадже. Нямам читатели, които да коментират драсканиците в този блог. Нямам и Алекс, която да ми обяснява колко съм прекрасна и как всичките ми приятели ме обичат. /то тва май е следствие, на онова, че нямам много приятели/... Нямам дори свестни родители. Или те може и да са, но на мен не ми се струват достатъчно добри. Просто не разбират. Нямам и "специлни умения" - не пиша, не рисувам, не свиря, не танцувам. Нищо. Аз съм нищо, което хората уж забелязват, но май и те вече се отказват. Общо взето всичко в последните 2-3 дни е ужасно. Отчайващо. Тъжно. Празно. Самотно. Нещастно. Депресирано. А сега се опитвам и на вас да ви скапя живота или поне да привлека малко съчувствие. Просто имам нужда от генерална промяна. Може би от изнасяне от къщи. Или от някакви правила за лична свобода. Де да го знам /това беше заради цензурата, дето сама си я слагам напоследък/... Абе гадно ми е. Ако имах малко повече смелост, щях да се гръмна. Добре, че ме е страх от oръжия :D

P.S. не се връзвайте на предпоследнотто изречение, мога да го преживея. И не, не е есенна депресия, просто осъзнаване на действителността.

"Да спасим мъжа!" на пейка с М.

2009-09-03T21:13:00.002+03:00

Мдааа, биричката в морската тая вечер беше от запомнящите се... като за изпращане, както каза Марто "ще се видим догодина" :) жалко, иронията/гавра ще ми липсва, щото колкото и да е дразнещо затапваща, е и мъничко от мъничко полезна и приятна. Просто щото тва му е начина да покаже, че му пука за теб. Или поне така си го тълкувам. :] абе важното е, че заминава в Сф да си учи икономиката и да става после някой велик специалист, а ние тука ще се радваме, че в едно време сме се забавлявали с него... или по-точно, той просто се е гаврил с нас, а ние благородно сме прощавали, щото си знаем, че е пич ;] другото запомнящо се е срещата с един непознат, който може да стане по-познат, ако поискам... абе сложно, сложно, сложно... като не щеш - има, като ти потрябва - йок. Егати работите ...

Smells like teen spirit

2009-09-02T16:40:00.007+03:00

Хлапашки истории... Въпросът бе в провалената уговорка за бира в морската с ахелойския метъл и още 1-2 души от групата му. Нека подчертаем групата - Hellrider. Жалко само, че май нямам откъде да ви пусна линк, че да ги чуете ;] нищо, когато може... После... чакането. Дългото 40минутно чакане човекът, станал заместител на ония, дето нямаха репетиция, да се приведе в приличен вид и да излезе... То не беше змиичка на телефона, то не беше шоколада от мешката, койтo, знае ли човек, може и да се е разтопил, не го извадих, то не беше Victory-то, което отново ми омекоти крката, но нищо, не е неприятно... не, не ми се карайте, мнооого рядко прибягвам до това, но пък си струва усещането... и онзи ден с ментата... е на затова си струва да се живее - добри приятели, добри разговори, добри телесни изживявания... нирвана ^^ това пък ми бръмна в главата, докато гледах vh1, чакайки рекламите другаде да свършат... абе верно си е, че има нещо в музиката на Нirvana, освен че Кобейн е левичар (!) . Да, ти си най-лош, в това, което правиш най-добре... Глупости!
А преди да изляза бях ето така:
I'm so excited and I just can't hide it,
I'm about to lose control and I think I like it...
Ходи питай що ли? Може би щото съм си сама вкъщи /почти/ и е някакво волно и спокойно, абсолютен хаос в действията и предметите, утре ще готвя май, а диоптъра ми се е увеличил... Очевидно, има хаос и в писаниците ми :Р

А ония 4 дни в Приморско бяха... слънчеви, изгорели /сърби ме, бе, мамка му!/, детски и гушливи :) онова слънчице наистина ме запали да си народя една детска градина след 10ина години :Р но има време, ще почнат и моите деца да ми захапват пръста, докато им подавам парченце мекица, хаха ... и плажът, дори и по 2 пъти на ден, и приятните разговори с приятелка, и смокините, натъпквани в устата, поради липсата на чисти ръце... и оная ми ти празна дискотека /просто щото не пускат чалга/, и престъплението (?!) - една малка водка, която за сведение дори не усетих, после бодърстването до почти 4 и събуждането в 7:30 като кукуряк... и пак плаж, и изгоряло, и после разговори за учене и т.н. докато чакаме автобуса...

Другото хубаво е, че мъжкото присъствие отново се усеща край мен ^^ да, аз осъществявам фантазии по телефона, бахти великата съм :Р само дето си остават на телефона, а той... той е странен :) и въпреки всичко, готин. Ама много ;]

А Форсайтови са най-странното семейство, за което съм чела... Може би са нормални за времето, когато са живели /или поне е писано така/, но някакси ми се губят обичайните за мен отношения... Пък и са 100 души семейство, кого да запомниш първо?! :) като се зачетеш обаче... почват да те увличат в историите си, преживяваш ги, съчувстваш на този или онзи, не-харесваш другия... както при всяка друга книга... разликата е, че в 678 страници са събрани 30ина години и още толкова съдби. Вземете я прочетете, може и да хареса на някого :)

One fleu over the cuckoo's nest

2009-08-18T21:23:00.003+03:00

Бахти книгата. /да, филмът е първи, книгата е написана по него/И бахти мощното четене на 17та скорост. :] аз не мога да я изкоментирам, книгата е уникална, мога само да кажа, че през повечето време имах същото усещане, някъде дълбоко скрит в стомаха страх, което имах и когато четох "1984". Просто ... има страх, има подчинение, има ирония, има бунтар, има покер, има... мъже, които доброволно са влезли в лудница, the hell! Има по-луда от тях мед. сестра, има и гадни, злобни санитари, елетрошок и лоботомии... no comment

Иначе станах якия готвач напоследък ;) даже и сега пръстите ми миришат на обелените печени чушки, мирише на опърлена чушка и на въглен, харесва ми тая миризма... убаво ми мирише на сготвено вкъщи, още повече - ако е от моите ръце ;] тва е някакво ново вдъхновение, преди ме мързеше да се занимавам и беше ей така, а сега... шантава работа :) а Анито порасна пак, да и е честито! И ще стане зъболекар! И всичко се нарежда...

обичам ви! И ще ви сготвя някой ден!

2009-08-06T19:51:00.002+03:00

Искам само да се гушна в някого и да се почувствам добре... И не, не може да е момиче. И не, не може да не ме обича. И не, такъв наистина не съществува.

Victori с шоколад и приятели - добра рецепта

2009-07-30T19:43:00.005+03:00

Да бе, яко е! И в неделя вечерта беше яко, и в понеделник, и снощи :) аз верно си купих от най-леките възможни цигари и получих егати определението -> "ти пък що си даваш парите за чист планински въздух?" :D добре, Ильо, трови се колкото искаш, аз съм си доволна :) просто беше яка цялата организация в неделя вечерта, отиването в "калина" the hell, 'щото има безалкохолна мента, и откровеността, която допуснаме, май скоро не бяхме си говорили така хубаво, наистина хубаво! "Да... да... да..." :Р и "Не, не Горбачов, Брежнев" или обратното, и Пражката пролет и приключението на Вилито и обзорските филми на Ильо и обсъждането на френските промени в Стефо и всичко, всичко, всичко в тая вечер беше хубаво... някакси изгубено спокойно и уютно, разплуто в стол с цигара и парченце Milka с лешници и стафиди... и мнооого як шоколадов шейк ;-] отново "животоспасяващ следобед" :Р пък понеделник беше много фотографски, ставам да държа свекавицата, не ме гледайте странно, отговорно си е! И забавно, вървиш до Илиан и той ти повтаря онази думичка, на която му отговарям с другата думичка и се разпадаме от смях... беше си лудница.
И... онова от миналата седмица, подлудяващото завръщане в миналото... верно е! Жив е, здрав е, а аз наистина не знам дали ми се занимава... просто е уморително да чакаш някой да направи нещо за теб, а той да не го прави, а ти да се отчайваш и ... тъжна история :/
"Ех, доживях всички около мен да пушат..." - култовото изказване на Dexter :D амчи верно си беше де... и пак бира с цигара и шоколадови бисквити, и Силвето рисува УМОПОМРАЧИТЕЛНО красиво, обожавам я и когато стана богата и известна (аз ли?!?) ще и отворя галерия ;) и после... пак я обожавам, 'щото е най-прекрасната приятелка на света и ... пак каза да чакам Принц на бял кон :D ай стига леки раоти, ве... стаа ли?! абе важното е да сме щастливи и да не очакваме нищо повече от обичайното, просто защото когато нищо не очакваш всичко малко по-хубаво от ежедневието те изненадва и ощастливява... Напред!

Лято в действие :Р

2009-07-22T18:30:00.006+03:00

Yeah, it's been a long time... пак го зарязах това мое собствено място в Глобалната Мрежа. :D не, че нямаше какво да се каже, какво да съм преживяла, не, просто пак времето не стига и конфликтите за компютъра не спират и всичко от време на време е гадно.
Просто всичко се завъртя около мен, завърших, имах 5,20 на изпитчето по maths /най-високата оценка в класа, баси/ и си заслужих 6-цата :] същата вечер паднах 2 пъти на билярд от оня тип в предния пост и ядох шоколадова торта /йес!/, а после не посрещах изгрев, а просто се наспах... мързелувах, както и досега :Р Вилито се върна с игли в ръката и обясни за ненормалника и якото хлапе от стаята, ходих в приморско, беше бахти умиротворяващото, няма интернет, няма хора, няма родители, само телефон, използван САМО в краен случай :) изгорях, научих се да "падам на кръст", както каза Стоянчо ^_^ после ... мечтах си за отиване в Сф сама, пак без излишните родители, които наистина ми идват в повече, но ме отрязаха жестоко, а снощи получих sms, удивително подобен на едни от миналото, просто заради обръщението и миналото ме връхлетя, явно е вярно, че "миналото никога не е отминало", както предвидливо и ясновидски ми каза брат'чедката преди няколко вечери... Да, иначе искам да се изнеса, или поне да съм на 18 и никого за нищо да не питам, да мога да се прибера в 11, 12 или дори на другата сутрин. Без угризения и без страх от последствия. Само страх от тъмното. Мислих си за момичето, което след 2рия си изпит по биология /09.07./ обеща да се обади и все още не го е направила... минало :] мина седмица, пак мързел и приятели, после Алекс стана на 18... бахти якото беше и е било, продължението, което така и не видях... :] запознах се с онова странно хлапе от Севлиево, учещо в гимназията на майка ми, за което толкова сме слушали; после пак се depress-нах от прибирането, не, глупости, хубаво ми беше в почти празния автобус с хубавата музика /евала на тоя шофьор, обичам го!/, депреснах се от мисълта, че аз няма да мога да си направя толкова прекрасен рожден ден, не само заради датата, неудачна за празнуване на плажа, но и заради липсата на толкова много обичащи ме приятели. Отново с възхитих от умението ти, Алекс, да създаваш връзки, да печелиш приятелства и обич, не знам как го постигаш, но си наистина прекрасна и аз ти се възхищавам. Има и капка завист, която успявам бързо да прогоня, казвайки си, че всичко опира до характер, щом моя е толкова ужасен, че само 10 души го изтрайват и даже държат на мен, значи така трябва, значи просто трябва да се науча да се наслаждавам на самотата си и да изпитвам удоволствие от нея, както ми каза един човек преди малко. Било пътят към щастието. Да си си самодостатъчен. Еми, май излиза, че съм бахти щастливата. Не, не е вярно, защото не изпитвам удоволствие от самотата си. Поне не винаги. Боже мой, умирам си да стоя вкъщи, да се потапям в история и философия, да седна и да напиша нещо, 2 реда, просто да се уверя, че мога, все още, както някога; че Зорка не е убила това желание в мен, а просто го е потиснала, искам да имам смелост да си повярам, да го напиша и да се получи; да слушам прекрасната музика, за която Сис и Алекс си говорят, да ги настигна, да мога да се включвам, а не само да ги слушам и да си проклинам късмета... Damn it! Щеше да е оптимистичен пост...
I don't care too much for money, coz' money can't buy me love
И наистина искам да се запиша на спортни-латино танци. Искам. И ще се постарая да се осъществи :]

On an evening like this...

2009-06-21T19:59:00.003+03:00

:) да, да, да, ще се усмихвам, много, защото искам и защото случаят си заслужава :) не, не говоря за уморителните 140 минути математическа гимнастика на ума, завършили почти успешно, от моя гледна точка. Не и заради новите парцалки, които, да, прекрасни са, но все пак не могат до такава степен да ме еуфоризират :-] може би дори (не) заради притеснената разходка в събота вечер с непознато момче, май по-притеснено и от мен, но кой ли може да надмине моята топка от нерви в корема? ;-] това беше "the evening like this", никога няма да се повтори този убийствен спринт из Морската и двете главни, примесен с всякакви разговори, по теми, изчерпващи се бързо, и неловки късчета тишина в очакване кой ще започне да говори пръв... не знам, просто ми е толкова лудо, и радостно, и лятно, и топло, и доволно... очакващо купчини хубави неща, които, of course, няма да се случат на мен... отново ще бъде типичното скучно лято, пълно с битки за разходки и плаж, но и с много книги; букви, разказващи истории, "Хиляда и една нощ" умножена по още толкова, наистина много книги, каквито поискаш... и още нещо, може би да, може би не... не зависи само от мен, но май за първи път е толкова близо и как не ми се иска да го изпусна... това е, може би наистина се появи, Сис, може би си права :) просто имам пеперуди навсякъде и усмивката ми е лепната с много здраво лепило, какво да ви кажа? ^_^ LG

а даже получих за награда летен дъжд /току-що окъпахме улиците :P/...

Лято, идвай !

2009-06-11T18:45:00.005+03:00

Хайде, по-бързо, не чакай, ела и ме вземи, отвлечи ме, излекувай ме, обнови ме... :) да, температурно си тук, но все пак е друго да съм абсолютно и безгранично свободна /е, за да е вярно това, трябва да си пожелая и да съм на 18 от утре.../ ... и море, и плаж, и разходки, и бира в морската, и Джулай, и пясък м/у пръстите на краката и по джобовете, и летни рождени дни, и още какво ли не... Толкова нови неща очаквам да се появят, може би работа, може би английски, може би просто купчина книги и размишления, може би мързел и спане до късно, нещо толкова ужасно необичайно за мен...

Щях много повече неща да кажа по-рано, преди 2 часа, докато бях с мокри ръце и изстисквах поредната изпрана блузка, сега вече не помня, объркващо е... исках да кажа, че се надявам спомените да не ме връхлитат изневиделица, че искам да продължа напред и да го прибера в най-дълбокото чекмедже, не, няма да го изхвърля, просто ще имам възможно най-малко контакт, за да не боли после, когато осъзная... ще се надявам, че, както ме убеди Силвето, всичко ще се нареди и любовта ще бъде "достатъчно за всички, че и за теб ще има, Ради!" , или нещо подобно... искам и музика, нова, вдъхновяаща, докарваща ме до неописуемо настроение... да, може би ще обуздая желанията и въображението си, или ще го пратя в друга посока, не, наистина, няма нужда да ги ограничавам... ще се надявам болезнено порастващият мъдрец да донесе малко мъдрост в главата ми, или поне да я увеличи, щото засега не я виждам, освен в моменти на невероятно умствено изкълчване от сорта на "защо стана така?", но не и преди да стане "така" ... не, наистина трябва да науча себе си на толкова много неща, че умът ми не го побира... както и не побираше физичните теории в "Шестото клеймо"; теории, оказващи се толкова ужасяващо невъзможни, че направо да си умреш от смях... иначе книгата е добра, грабва вниманието, но едва ли скоро ще искам да я повторя... а краят на учебната година е умопобъркващ с разни вариации, комбинации и пермуртации и тестове тип матура за оформяне на успех... а как искам да се наспя... да, може би цяло лято ще спя с надеждата, че после няма да имам нужда от сън ;]

Truth hurts ;]

2009-05-31T19:43:00.002+03:00

After a while you find out the difference between holding a hand and falling in love. Then you learn that kisses don't always mean something...
Яко, а? И аз му се зарадвах, когато го намерих случайно в тайната кореспондеция на съученичките ми ;] никва идея чие е, затова се надявам да няма съд за авторски права...

Зарадва ме, защото добре се свързва с размислите и приключенията ми от последните 3 дни... Въпросът е в това, както каза Вилито: "Ми излезте веднъж за ей така да се понатискате, макар че в тоя случай губиш емоционалната връзка, която е много по-важна за теб, доколкото те познавам"... да... вярно. Ама къде да я намеря емоционалната връзка? В някого, който харесва най-добрата ми приятелка? Или в някого, който не ме е виждал на живо? Или в някого, когото все още не познавам? Ако е последното, кофти... ще си почакам... ама няма как :)

Всъщност, бях достигнала до своя мир в момента, когато успях да си набия в главицата, че се справям достатъчно добре и сама, без мъжко, без срещи и натискания по пейките в морската, без уеднаквяване на графици и т.н. ... после пак се върнах крачка назад до желанието да съм като стадото, като приятелките с приятели, като Вилито и Силвия, които се пръскат по шевовете от любов, а за мен нищо не остава... Да, и като сложим и нарастващото количество хормони и намаляващо сиво вещество, стигаме до идиотски решения с още по-идиотско изпълнение...

Стига бе, не искам много! Въпросът е как да си го заслужа...

Life on the edge

2009-05-20T20:50:00.004+03:00

Това заглавие ми се струва най-подходящия превод на темата: "Животът на прага на смъртта". Да, есе от час по литература с малко козметични промени вкъщи. Enjoy ;]

Прагът на смъртта е относително понятие. Един се чувства „на прага” в секундата преди да скочи с парашут от 3000 метра или с бънджи от моста до Варна, а друг има това усещане с месеци, години, докато позната или непозната болест го убива, бавно и безвъзвратно. Има хора, които така живеят – ежедневно са на косъм от смъртта, а други просто решават и вземат смъртоносната доза хапчета, смятайки, че с това решават проблемите си. Взетото решение за самоубийство вече означава прекрачен праг, защото дори и тялом човекът да е тук с нас, душата му вече е мъртва, безчувствена, вече е Отвъд.
Обикновено хората изпитват страх(опочитание) от Смъртта. Страхът е защитна реакция на човешката психика, не е нормално човек да не се страхува от нищо. Има хора обаче, които се подчиняват на страха, той започва да контролира живота им, да ги парализира в момент на трудност. Тези хора са слаби, те не умеят да надвият над притеснението си и с това усложняват живота си. В този смисъл страхът от смъртта е ненужен, безсмислен, опасен. Тя ще дойде, колкото и да не ни се иска, колкото и да ни е страх, затова няма нужда да тровим живота си с въпроси като „Ама кога?”, „Ами как?”, „Защо? На мен още ще ми се живее, не може ли да не...?” Не, не може. Умираш. Край. Нямаш избор, освен ако не се казваш Бог, а това ми се струва доста невероятно. Пред смъртта ти си никой, нея не я интересува колко си годишен, какво работиш и колко души те обичат. Тя просто те взема и те отнася Там, някъде. Както искаш го наречи – Рай, Ад /кой каквото си е заслужил/, Нангиял и Нангилим („Братята с лъвски сърца”) или си го представи като две планети – на едната отиват добрите, на другата лошите. Само не изпадай в паника, когато усетиш полъха и. Не е страшно, ще видиш.
Страхопочитанието от друга страна издава разум. Има не просто дълбок страх, има уважение, има разбиране, че Тя ще направи, каквото пожелае и ние, простосмъртните, нямаме право на глас. Смъртта е единственото неизбежно нещо в човешкия живот. Може да не завършиш университет, да не се влюбиш, да не родиш деца, но задължително ще умреш и ето защо страхът е излишен. Иска ми се да вярвам, че колкото повече уважение показваме на смъртта, толкова повече отдалечаваме момента на идването и, но засега нямам потвърждение.
Животът на прага на смъртта е избор, отговорност, но понякога има и просто „момент на прага на смъртта” – катастрофа, техническа грешка, объркана доза хероин... Последното също е донякъде избор, защото от момента на пристрастяването си, наркоманът започва да живее на косъм от Прага. Донякъде и не избор, защото той вече е подвластен на наркотика, но все пак предпочита да експериментира опасно, вместо да се трови по-„безопасно”. Просто идва моментът, в който му се приисква да види какво ще стане, ако вземе още малко. Ами... всичко зависи от това колко е „малкото”.
Много хора избират професия, която непрекъснато ги държи на косъм от Смъртта – полицаи, пожарникари, военни, пилоти и кой знае колко още други, за чието съществуване или за опасностите в работата им не подозирам. По-голямата част от тези хора са избрали риска, защото се чувстват достатъчно силни, за да овладеят страха си в нужния момент, но има и някой по-слаби, промъкнали се в техните редици. Скоро чухме за пилот на падащ самолет, който започнал да се моли – ето този човек не е на подходящата работа. Този човек не е достатъчно борбен, за да преодолее страха си и да спаси пътниците, затова не му е там мястото. На никого не е гарантиран живот до дълбоки старини, може да се случи всичко – катастрофа, престрелка, земетресение, паднал метеорит, какво ли не... Толкова опасности се крият в заобикалящия ни свят... Важното е да бъдем от онези, силните, които не показват страха си дори пред очите на Смъртта.
Прагът на смъртта... Той може да бъде доста дълъг период, а иначе звучи почти като „прагът на вратата”. Създава илюзия за моментност, че е бързо, еднократно действие, но всъщност „прекрачването” може да продължи дълго, докато човекът се окаже целия Отвъд. В дългото прекрачване има лъч надеждица. Че някой се грижи за теб, обича те и няма да те забрави, когато си отидеш. Краят. Последната крачка. Тогава... докато дойде „тогава” прекрачващият се чуди какво има Там, какво се случва, има ли я Бялата светлина... На тези въпроси никой не може да отговори, затова и те се пораждат в ума на всеки, доближил края на живота си. Ако има възможност да разсъждава след това, ако въобще има разум, човекът вероятно непрекъснато ще се пита дали близките му не са го забравили.
А може би отговорите са близо и търсещият човешки дух ще ги намери някога. Съмненията ще го отведат в паралелни светове, ще го накарат да открие и повярва в нови теории, да потърси миналите си образи. Може би прагът е една трансформация, може би не е единствен.
Докато сме от „нашата” страна, нека ценим и обичаме живота си и това, което сме.

Това от мен. А от Епикур: "Свикни с мисълта, че смъртта няма никакво отношение към нас, понеже всяко добро и зло се съдържа в усещанията, а смъртта е лишаване от усещане. По такъв начин най-страшната от злините - смъртта- няма никакво отношение към нас, защото, когато ние още съществуваме, смъртта не присъства; а когато смъртта присъства, тогава ние не съществуваме!"

Sweet Seventeen & etc.

2009-05-10T18:09:00.004+03:00

2 месеца и 2 дни. Толкова не съм се приближавала до тоя сайт. Срамота, почнах го и го зарязах съвсем грубо. Ама той прощава, нали е пич ;-]

Толкова ужасно много неща се случиха в тия 2 месеца... Нямаше нищо интересно, излязох без да заключа, пак нямаше нищо интересно, ооо, имаше тригонометрия и вектори и всякакви подобни ужаси и 12 от 25 двойки на контролната на вектори, после... есе по литература с кофти мрачна тема /и него ще ви дам след преработката :) /... и разни такива скучновати учебни дни до "Денят".

29.04.2009. My Sweet Seventeen ;) дойде и моето време, пораснах и това важи с пълна сила :Р май беше рожденният ден, на който получих най-много и най-странни пожелания ("И да ти пораснат още повече" ;-] -> мерси, ама засега са си добре :Р). А Анито влетя в час по немски и ми връчи нещо още по-странно, но няма да ви го покажа, ще отбележа само, че става дума за ходяне по покриви, а мен ме е страх от високо :D денят наистина беше невероятно шарен, завърши в квартална кръчма с роднини и специално пригодена за мен "Назад, назад, моме Радино" ... битово заведение, уж не са ми по вкуса, а си запазих хубави спомени... ей на така стават най-неочакваните неща... о, да, и микрокактусченце :) и хубав парфюм + още по-прекрасна картичка (happy)

После (не)почивни дни, пълни с мързел, немски и празнуване на рд с компанията. Това последното беше култово - 2х2l "Каменица", бирени фъстъчки, шоколадови бисквити и сме готови + пейка в Морската ни трябваше и сме готови за ръсим разват и провала. Е, за разврата ни помогна доста коженото яке на Радост, но тези снимки така или иначе почти никой няма да ги види, нека не ви разпалвам любопитството и въображението ;-] отново си прекарахме страхотно, получих адския дракон и прекрасни обеци, които, уви, няма да нося, освен ако не се предам на Илиан...

Sixteen going on seventeen
But she thinks that she's twenty-one
Doing things she ain't done before
I wouldn't say she's easy
But she's the kinda girl that won't say no
Sweet seventeen

Калинка на букета, женски празник и Металика...

2009-03-08T20:55:00.000+02:00

Да, бе, вярно... Аз наистина ще започна да превъзнасям Металика в скоро време ;] или поне Load и Re-load, в следващите дни ще разбера дали ще ми харесат и останалите албуми, за които искрено благодаря на Ахелойския метъл :P да, наистина, чуйте ги тези албуми, убийствени и същевременно изненадващи са... и има малко оптимизъм, ето това ми трябваше снощи - Betting on the cure, 'cause it must get better than this - зареждащо и неочаквано харесало ми парче. Признавам, че бях ужасно предубедена за Металика, колкото и да са класика, аз не мислех, че ще ги харесам, но ето ме на сега - вече влюбена, и не, не ми казвайте, че хората се влюбват само в други хора, не е истина! Можеш да се побъркаш от, влюбиш в или намразиш музика или група, наистина. Никога не съм знаела и че ще харесам AC/DC ама и тяхната дискография ще изследвам, като се докопам до нея... Развих някакъв невероятен музикален ГЛАД, вече радиото не стига, и скапания компютър не стига, но и времето не стига, щото за да изслушам всичко, което искам или някой ми е препоръчал ще мине ехееей колко много време...

А днес е 8ми март. Женски ден/празник :) или пък не чак толкова, щото мен ме уважи... баща ми. Никой друг. Е, имаше и малко женски поздравления, ама ни едно мъжко. Whatever, догодина повече. В автобуса след немския си мислих за това колко жени са били достатъчно уважени днес. Дали са се почувствали празнично или пък специални, или пък никой не се е сетил за тях. Надявам се, че зарадвахме, че и доста изненадахме, поне една - преподавателката по немски - с хризантеми /обожавам ги тези цветя, няма втори като тях... /и калинка на "опаковката" на букета ;] е, и естествено пожелание на немски на дъскaта, което отново не мога да ви цитирам поради вече ядосващата ме липса на умлаути... Граматичната контролна обаче не успяхме да си спестим с букета ;) нищо, резултатите бяха добри, това ни е достатъчно... Хубав ден беше...

Grey's Anatomy, Meredith and me

2009-02-23T20:41:00.003+02:00

Аз пак видях хора. Гледах ги. Или по-точно наблюдавах как си живеят животите, а аз просто се опитвах да се вмъкна меджу отиването до стола или при гаджето. И водих конспиративни разговори за избор на ефектна мартеничка ;] няма да издавам повече, че лошо ще стане :Р въпросът беше, че аз просто наблюдавах другите. Не живеех с тях, наблюдавах ги, а това осъзнаване е малко страшно. Защото в момента, когато си дадеш сметка, че не живееш, идва и мисълта "Значи съм само тяло? Едно празно тяло, което само диша и яде, но не изпитва емоции? Ужас, не искам да съм това!". Всъщност не е страшно, май е полезно, щото ми се прииска да живея, да направя нещо, което да не е част от онези планирани дни, нещо, което ми хрумне в момента. Може да не е голямо, но все пак ще е нещо. Искам... whatever.

А може би ме е страх да живея, да изляза от плановете и графиците. Може би ме е страх и от много други неща. Не знам. Искам нещо, някого. Имам нужда от някого. Някой нов, непознат, вдъхновяващ. От любов, от истинска, реална "половинка". Или пък не. Защото... честно казано, нямам нужда от телефонни разговори, смс-и, лични съобщения по форуми и т.н. Не, че нямам нужда от тях, но мога и без тях. Те не ме задоволяват напълно. Заблуждават ме за момент /доста дълъг, in fact/, но после се осъзнавам. Но въпреки това не прекъсвам. Защо? Вероятно пак ме е страх. Не защото смятам, че ще нараня някого, а защото аз сaмата ще се почувствам отритната и самотна. И все пак това непряко общуване ми е лесно, удоbno, неангажиращо, спасяващо. Пази ме от разни глупости. Да, наистина ме е страх от това. Това=истинска, бургаска, домашна и нормална, изпълнена с разходки в Морската и натискане по пейките и кината, връзка. Мислех си, че не съм като Мередит, че не ме е страх да се обвържа с някого по някакъв начин, а не е така. Мислех си, че някой ден ще се появи някой, кой знае - може би и Принцът на бял кон, и "нещото" ще бъде прекрасно. А всъщност като се замислих, май бих реагирала като нея, не, първоначално бих се зарадвала, но после... Когато осъзная колко е трудно, бих избягала. Почти както Кристина Янг. Тази Yang. ;]

Дерек: "Аз не искам просто цели 2 дни заедно, аз искам цял живот заедно. Искам да заживея с теб и да доживеем старините си заедно. Искам да имам деца от теб. да се събуждам всяка сутрин и да те виждам до себе си."
Мередит се отдръпна.
Дерек: "И, ето виждаш ли какво се получава. Ако кажа тези думи на някоя друга жена, която ме обича, не казвам, че ти не ме обичаш, но ти си по-различна, тази жена би се зарадвала. А ти, ти искаш да избягаш. Знам, че ме обичаш, но просто не си готова. Някъде дълбоко в сърцето си, ти си все още стажант и не си готова."
Мередит: "Но аз... аз ще бъда готова."
Дерек: "Знам, и ще те чакам. Но ако дотогава срещна някоя друга, която може да ми даде това, което искам от теб..."

Ето за тази сцена си мисля цяла седмица. За момента, когато си на косъм да изпуснеш това, което всъщност най-много искаш. Или пък за разделите им, на тия същите двама... "Целувка за сбогом?" - целувка. "Секс за сбогом?" - секс. :) страхотни са. А аз не. Наистина си мислех, че имам нужда от някого, но не е толкова задължително. Засега. Може би трябва да си го повтарям докато се убедя съвсем, просто защото трябва да си повярвам на това. За да не завиждам на щастливците наоколо, просто защото си давам сметка, че аз не съм щастлива като тях. Макар че "нещастието е неосъзнаване на щастието", аз дори не се чувствам нещастна. Просто нищо. Нищо. Ей така си наблюдавам живота и си дишам безстрастно и ... всичко е наред. Може би. Мисля, че проблемът е в търсенето. Май имаше подобен закон за търговията - "Когато има търсене, няма предлагане и обратното.". Предполагам , че ще послушам Анито, за която сигурно вече ви е писнало да четете, и ще спра да seek-вам. Няма да възлагам надежди на всяко ново нещо. Просто ще чакам, може да се получи. А дотогава ще се грижа, в комплект /абе май той ще има повече заслуги, ама нищо ;)/ с Гришата, за нея. Да е щастлива, колкото и се поляга, и всичко да бъде прекрасно. А дали е моя работа?

Growing up is not the best idea

2009-02-15T20:01:00.003+02:00

Take me down
To the paradise city
Where the grass is green
And the girls are pretty
Take me home

О, да... тези няколко дни се чувствах у дома... независимо къде ;] било в Несебър или Бургас, или на място, където не съм стъпвала или няма да стъпя, щото ще ме е срам, всичко беше прекрасно... пак се лигавихме с Гришата, Крис и Анито, а вече и с Денис, който се оказа съвсем симпатичен младеж, който разбира от театър. И отново имаше щракане на фотоапарати, шантави/пиянски снимки, които не знам ще понесете ли да видите, много смях и пица с анананс :Р после ... какво се случи после? Аз ... да, наистина ми се губи, понеже е отново сиво и еднообразно, като изключим съботите... Съботите, о, те са тези, които се помнят :] дали онази, която ме направи по-голяма, по-уверена, но не и по-мъдра, защото извърших върховна глупост, която все още не съм осъзнала напълно, дали онази, следващата, в кото ядохме "моцарт" и пихме прекиснал се плодов чай в сладкарница "Роза" и в която май аз говорих с Гришата повече, отколкото ми се полагаше... Тази, в която наблюдавахме св. Валентинския подарък на Анито за Гришата - златната рибка... как се казваше??? :-) и всичко беше отново прекрасно, малко студено, но какво пък, нали ни беше хубаво?! Ако ли не, нямаше после Анито да каже, че и е харесало, защото искрено се надявам, че не съм се натрапила, и че те двамата наистина са ужасно щастливи, и ще бъдат, бъдат, бъдат, до края на света, когато и да е той ;] и "почти любов" /"a lot like love"/ е наистина най-подходящият филм за мен в онази вечер, в която се колебаех дали да се чувствам празнуваща българския или американския празник, което ще рече - чудех се да се отдам ли на битов алкохолизъм с некачественото червено вино, намиращо се вкъщи, или не. Не го направих и добре, филмът много си струваше ;]

А днес си говорихме на немски, както всяка неделя. И решавах задачи, както всяка неделя. Осъзнавам, че животът ми е отчаяно подреден по дни и часове. Това се прави в понеделник, това - във вторник, това - в сряда и т.н.... Най-много някой слънчев ден да обърка нещата с непредвидена разходка в близката далечина. Иначе всичко е планирано и подсигурено и честно казано, почна да ми омръзва. Искам някой ден просто да се събудя без да знам какво ще правя. Да съм импулсивна, най-накрая. Да се кача на автобус за нищото, да го пребродя и да се върна променена, пораснала, но не съвсем, защото наистина не е най-добрата идея да пораснеш. Къде по-спокойно е да увеличаваш възрастта си, но не и мъдростта си, или по-точно отговорностите си. Но пък... тогава се губи усещането за порасналост и пак всичко се обърка... :) не мога да го обясня, очевидно логиката и подреждането не са най-силните ми страни, както открих покрай задачката на Айнщайн и разговорите с онзи със странното име. So, I don't think growing up is the best thing, God or the Nature could ever think of. Cause in this case, everybody would want to go back in time, when things were lighter and easier, and then... then people would stop thinking and everything would just fall apart.

Ей, написах го и се надявам да ме разберете, мислех, че съвсем съм превключила на немски... ;-]

Just free your mind...

2009-01-28T20:07:00.003+02:00

Free your mind and the rest will follow
Be color blind, don't be so shallow…
Free your mind and the rest will follow
Be color blind don't be so shallow... Free Your mind!

Да, да, да, освободете се от скапани предразсъдъци, от глупави правила и пречки, мислете позитивно и по дяволите, бъдете свободни! Бъдете авантюристи! Бъдете и алтруисти, егоисти, хедонисти и аскети или съчетайте каквито там си харесате противоположности, няма значение... Нали така и така сме мешана скара от всички човешки качества? Не стига, че се измъчваме да се вписваме в нормите и когато не успеем се измъчваме, ами най-накрая става ясно, че всъщност няма никаква нужда. Че има хора, на които всичко им е разрешено, хора, които правят глупости, заяждат се за това къде си написала подточките в плана, разказвт ти за щерка си, но не и за ензимите и какви ли не още работи... Тия двете гореописани са невероятен пример за това как хората не трябва да си вършат работата... най-малкото. После идват преписването по физика (wasntme) и всякакви други преебаващи честните хора практики. Еми тогава защо да съм честна? Няма смисъл, наистина. Значи и аз ще преписвам по физика, ще подсказвам и ще ми подсказват по английски, биология или каквото е там, ще правя класните по немски на целия клас /ако заслужат;)/... кво ме бърка, че не е правилно? Че нарушавам някакви неписани правила за самостоятелната работа в у-ще? Нищичко няма да ми се случи, най-много някоя забележка или в краен случай двойка. Да, и ще се заяждам със Зорка, и ще бъда перфектна по литература и тя няма да може гък да ми каже... ще и натрия носа някога някакси, ама още има да се мисли за това...

Всъщност, срока завършва добре... Май това ме провокира да пиша, вече изгубих нишката... отново... лошо така... Абе срока завърши добре, утре може да прелетим до Несебър за награда, купих си ботуши и изглеждам чудесно с тях... Какво повече да иска човек от живота?!? ;]

Абе аз почнах много оптимистично, пък го изкарах на оплакване от кофти даскали... пак се прецаках... :D май щях да казвам, че е прекрасно да сме със свободни разбирания и неподчинителни... макар, че току-що казах, че се подчинявам... та значи... никакви повече правила и закони и подчинение... никаква Зорка и подточки на 2 пръстчета от полето... И още повече, опитайте да заразявате хората с шантавото си, непукистично и неподчинително настроение :) колкото повече, толкова повече, все пак... Много по-добре ще бъде да сте някаква компания от налудничави, слушащи рок и джаз хлапета, които обсъждат любовни проблеми, секс за сефте и не само, новия албум на незнам си кой, или пък се оплакват от родители и учители... Да бе, колко хубаво ще бъде... в сравнение със някакви хлапета, слушащи чалга в мизерно кафене... стига бе, и аз го направих веднъж... ужас ... Или пък същия тип такива хлапета се мотаят из разни забутани части на Бургас и правят "фотосесия"... :-]

Free your mind!

Фотосесийката

2009-01-19T21:30:00.005+02:00

Аз... все още нямам думи... беше най-най-най-прекрасната събота от ... великолепния 03.01 ;) аз просто... ще пиша... :D най-напред изненадахме вече 18годишната Крис с ПЪЛЕН албум със снимки, наистина чудесно ги беше подбрал Гришата, тя направо се разтопи от кеф, а Анито беше намерила най-страхотния албум... Тука аз нямам много заслуги, ама ... ще наваксваме ;)

<снимане> <замахване с чадър> <пак снимане> <смях> <снимане> <вървене> <Ромео и Жулиета, ама хич не си личи> <Григор скача от тераса> <смях+снимане> <снимане как на Григор шала му лети, докато той се приземява> <снимка, а Анито е умряла> <снимка, а Анито възкръсва с чадър> <вървене> <снимане на 17-18годишни типове, които the hell са яхнали детските кончета> <смях> <връщане> <немски>

Мисля, че това беше убийственото представяна на нашата още по-убийствена фотосесия. Просто е толкова, неподчиняваща се на описание че освена да ви натрупам една къпчина снимки, няма как да разберете що за работи вършихме ;) май и това ще последва... само да вид как се правеше :P

и ... да, некадърно и неподредено го направих, ама поне имате понятие що за глупости вършихме ;]

And I keep on fallin' ...

2009-01-10T21:14:00.005+02:00

:) хубави първи 10 дни от годината бяха, дано все така върви - я на купони и хубави оценки, я на мъничко повече любов и нови запознанства с хора със странни имена /е, това не е задължително ;] /...

Първото запомнящо се събитие беше рождения ден на Вилито - нямам думи... Това беше крайна форма на изпростяване от почти всички присъстващи :P То не беха танци, лигавене, клипчета, гарантиращи тоталното ни унижение, ако се появят на бял свят... ужас.... Ама пък колко невероятно зареждащо беше... Тъкмо вече си се сдухал, 'щото, видиш ли, ваканцията ти свършва, и се появява рожденния ден на Вилито, вече със 100% гаранция за неповторимо изживяване :) и така, емоцията остава за следващия поне месец, а може би и цяла година и топли, и разсмива, и натъжава, защото... стига бе, Вилито вече е на 17, още 3 месеца и аз... Леле, колко бързо върви това време ... кога беше септември, кога стана декамври... и отиде, та се не видя... Станало 10.01. ... смятай...

Да, естествено, почна се от 5.01. с математики, немски, етика и кой знае още какво... То няма да е ПМГ, ако не ни изстисква още при първия възможен случай, ама хайде, ще им простим :) все пак идва прословутият край на срока, трябва да ни дооформят и т.н. След това имахме благословени свободни по информатика, в които съвсем невинно паднах на ледената пързалка и още по-невинно се разбих коляното... После, всъщност точно по това време, дойде големият студ и намалените часове, падането от Радост на билярд в Groovy, палачинките с Анито и Павлина... Да бе, хубава седмица беше, дота емоции я изпълниха, хареса ми ;)

Иначе се връщаме на немски, справяме се добре, умно казваме на преподавателката, че сме писали в блога си за Weihnachtsparty-то и тя иска адреса... и ... ще видим ;) после се стряскаме от факта, че ще правим тест на 18ти и ... нищо особено не правим :) предпочитаме сборника и логаритмите, който не е като да не са трудни, не... :P после пък стряскаме учителката по история с умния въпрос "Кои, аджеба, са жирондинците?" и тя има нужда о 2-3 минути да се опомни, щото не е очаквала такъв въпрос от ученик, който не си дава вид да се занимава с история повече от урокоа, ама ... не, жестоко се лъжете, г-жо! Кой друг знае защо Сашо Освободител е "освободител"? Не само заради нашето незначително Освобождение, ами заради отмяната на крепостничеството, естествено...

Ами засега това е началото на годината с поизбледнелите незначително моменти. Де да върви все така ... :)

... и пожеланията

2009-01-01T00:10:00.004+02:00

"А сега да си пожелая нещо и за Новата година! Ей на сега преди час-два Велко Кънев каза нещо много хубаво, ще пробвам да го цитирам: "Скоро разбрах, че за намръщване са нужни 42 мускула, а за усмивка 44. Изминалата година май повече бяхме намръщени и отговорът на "Как си?' беше в по-отрицателната гама. Предлагам в 2009 по-често да се усмихваме, да не би да сме за 2 мускула, я?!?" ... е, не го цитирах като хората, няма да ми се сърди. Надявам се, че поне хванахте идеята.

Пожелавам си... да си позволя да съм по-щастлива. Щото май това ми е най-големия проблем - всячески се опитвам да си утежня и утъжня живота. Все ще се намери някой с нещо по-хубаво от мойто, с повече и по-добри приятели, с не знам си какво друго... А всъщност и аз влизам в бройката на щастливите :) или поне така се заблуждавам. Трябва да се науча да се радвам на дреболийките, които ме заобикалят, а някакси грубо ги подминавам и все чакам "голямото чудо"... Дръжки, нема такова чудо...

Ще си поискам и по-добър характер, по-малко избухливост и още по-малко противоречиви действия. Повече разбиране вкъщи и по-малко спорове/караници/както искате го наречете. Може пък да се постарая и с ноктите си, дано го изпълня това! Искам още... много по-хубави преживявания и много идеи за тях, щото закъде без идеята и мечтата? Нали? :) Е, искам повече въображение, повече желание и старание за събития...

Всъщност, май най-доброто пожелание се намира тук

А то здравето се подразбира ;-] за мен и всичи наоколо... Обичам ви!" - това беше първият планиран пост за Новата година. Обаче трябва да кажа, че нещата се попровалиха и настроението избяга. Нашите изпозаспаха... после счупихме полилея... а и умората ми си каза думата с това, че след като счупихме полилея с тапата на глупавото шампанско аз ревнах (blush) ... ами така де, дълго го търсихме и накрая просто се влюбихме един в друг от пръв поглед... мисля си, че той беше първата ми истинска, вълнуваща любов... о, скъпи мой... как ще живея без теб??? ... добре, достатъчно се иронизирах и лигавих вчера и днес, май щях да ви се оплаквам от несъстоялата се Нова година, ама нейсе - няма да стане явно... Мисля си, че трябва единствено ужасяващо много да благодаря на Вилито за пожеланието - "много сбъднати мечти, повече самоувереност и свобода" - Благодаря! (bow)

А на всички останали - да сте здрави и късметлии, всичко друго се постига ;)

Равносметката...

2008-12-31T23:50:00.001+02:00

Не си падам много по този момент с ревизирането какво съм и какво не съм свършила през изминалата година. Обаче, спазвайки ритуала, ще го направя. Защото, ща не ща, всяка година се замислям по този сложен житейски въпрос... Засега мога да кажа че ще изпратя 2008 доста пораснала, може би помъдряла, но не и по-щастлива. Засега.

Годината се изтъркаля почти без да остави следи по черната дъска на живота ми. Помня откъслечни моменти, но и те ми стигат. Януари, февруари и март малко ми се губят, може би съм била перманентно пияна, но едва ли. Просто събитията, или по-точно отсъствието им, е достатъчно неинтригуващо, за да ги забравя. После беше Април, станах на 16, ходих до Сф самичка и не получих среща с някой, за когото се надявах да видя. Същия този с.з. беше и повод за доста, метафорично казано, изхабени носни кърпички и безсъни, плачливи нощи. Ама тури му пепел, минало. Та, на 30.04. гледах бахти яката постановка в Народния, честно казано и него си го бива, не бях влизала досега. Май месец беше... май топъл и хубав... Нямаше вече немски и имаше оправяне на успеха по математика :Р също така имаше и починал приятел на 29.05, нещо, от което още ме побиват тръпки... R.I.P, Коце! Помним те още!

Юни... ооо, помня юни. Там и в юли летях от щастие... <въздишка> беше хубаво... може би тогава бях щастлива, като и повечето българи, свързващи щастието с думичката, започваща с "л", която в моя разказ дотук, пък и в живота ми в по-голямата му част, присъства с отсъствието си. Нищо, ще и простя, ако в новата година промени статичното си положение ;) през август пък за последно си говорих със с.з. и ми беше хубаво, само дето не знаех, че е за последно. Я умрел човеко, я се оженил... прав му път! Също така имаше и доста не-медалоносна Олимпиада, ама това вече съм го говорила... После дойде септември със Сисиния РД, 2 дни по-късно и у-щето почна и ... отиде, та се не видя :P оттам започват да ми се губят датите отново, тук-там се среща някоя запомняща се случка... После дойде миналата седмица и Коледа, а преди това Weihnachtsparty-то, за което се похвалих :)

Ето я разстлана, подредена и архивирана моята година. Глупости, забравих July Morning!!! сЪрмота, Анито ще ме утрепе :-] пак казвам, че това беше най-магичното ми преживяване тази година... "Какво ли щях да правя без тази девойка?", питаше се тя за пореден път... :D

Изпращам 2008, натежала с доста спомени, хубави и лоши, с нови и стари приятелства. С размислите от последните дни - къде сбърках с Избеляващото черно, че нещата тръгнаха наобратно... И дори не забелязах кога съм сбъркала... Жалко, ако не успея да ги оправя, добро приятелче беше /и дано още е/, и може би ще отрече, но от него струи щастие, или на мен ми се привижда ;) ако иска по-подробни обяснения, ще обяснявам, само да каже ;-] да се върна на 2008 - може би в края на краищата ще кажа, че ми е харесала. Най-малкото заради достата уроци, които получих. Или пък пропуснах, 'щото не ми се е занимавало. Важното е, че свърш и и вече никога, никога, никога няма да се върне... например 22.07. Или пък уникалният 08.08.08г. Всичко остана някъде по плажа, в у-щето отсреща, в Groovy, на параван или пък в Party клуба... Минало. Съвсем свърши. Край. Точка. Да видим какво ще стане в 2009, пък тогава ще му мислим.

И да не вземе някой да се уплаши от кризата, заплашително пълзяща към джобовете ни! Такова чудо нема, ей! Шефа така каза! ... аз всъщност нямах никакви планове да съм толкова удивително иронична, не...

А настроението ми дойде тъкмо когато започвах да обличам празничната блузка с ромбовете /мамка му, и миналата година бях с нея!/. Крайно време беше да се появи след пилето, салатата с ориз (!) и задушения грах... Вкусни са, by the way ;-]

ЧНГ! Утре пак ще ви пиша... продължението...

Ich mag Weihnachtsferien in Via Germanica!

2008-12-23T17:48:00.009+02:00

В неделя... беше прекрасно... чак сега намерих време да се похваля... :) много, много, ужасно много обичам Via Germanica! И още повече ги уважавам за старанието да ни превърнат в едно голямо немско семейства в средата на Бургас. Страхотни са! Браво!

Наистина се получи като голямо немско семейно събиране за Коледа. Обстановката беше прекрасна - срещу вратата една голяма маса, отрупана с разни немски вкусотийки /сладки, естествено/, до всяка чиния табелка с името на сладкиша... Имаше и щолен, сравнително вкусен техен си коледен специалитет, а линкчето ще даде рецепта на мераклийте ;) Пяхме Stille Nacht и O Tannenbaum и беше хубаво... После обикаляхме стол с яйце, сложено в лъжичка. Целта беше то да не падне... Абе не мога да ви го обясня тука, трябваше да видите как падаше... ставаше... /яйцето, де ;] / ... нашия отбор спечели... После имаше разни други игри, скечове /всичко е на немски, не забравяйте!/, кръстословица... Тук беше големия смях, когато изтеглих сама себе си... И после получих може би "най-подходящия" жокер за думата - сладкиш, който се прави с мед и индийско орехче... Добре, че го имаше на трапезата с немски сладкиши във фоайето на офиса и един хитряга ми показа табелката от вратата... - Lebkuchen ;] оказа се съвсем не лош сладкиш, впрочем.
А после имаше томбола... убийствен хумор бяха вкарали там... Всъщност, всичките се оказаха някакви бахти яките весели дами, особено моята преподавателка, която с кеф се разтанцува на някаква весела коледна песничка... Та, томболата: номер 5 печели "Vegetarische Essen fur /с умлаут!/ 2" - разбирай 2 моркова... :-] аз получих чайче - "Wenn man krank ist, trinkt er das!" ... не са ли яки, а?

Това беше готиното ни Weichnachtsparty, прибрах се светнала и грейнала и си обещах догодина пак дауча немски, само и само пак да имаме такова готино преживяване... То не, че иначе самите занятия не са готини, но това разби всичко... Та... немски, пази се, идвам!

P.S. само да отбележа, че Анито много добре се превъплъщава в Дядо Коледа и носи мнооого хубави миришещи подаръци :P

Frohe Weihnachten ung gluckliches Neu Jahr на всички!

Чашка на Guns :) евала, Мартине!

2008-12-20T10:26:00.000+02:00

Леле, колко време мина от последната ми публикация тук... Цели 20 дни... Липсваше ми това преживяване, писането тук е цяло удоволствие. :) и все пак... тия дни бяха ужасяващо трудни и изморителни... Радвам се, че свършиха ;) а свършиха наистина удивително - Мартин, няма да казвам как го определям, ми подари чаша за кафе /handled mug/ на Guns!!! Това най-малко го очаквах, официално обеща да се изгаври с мен... и все пак... извиках "ааа, мартине, обичам те!", а реакцията беше ... крайно отчайваща. "Надявам се да преосмислиш отношението си към мен, понеже съм изрод", комбинирано с метълската му усмивчица. Мрън. Дори не си даде сметка колко ужасяващо много щастлива ме е направил. Евала, Марине, благодаря! (bow)

А иначе... работа, работа, работа... каквото си поискаш... класно по зорка /разбирай литература/ върху "Хамлет", който в края на краищата май е доста прецакан, да не кажа нещо по-лошо. После шибано, шибано, шибано класно по математика /есте, нали сме ПМГ!/ с резултат 4 и нещо задачи от 6... Ше видим... някъде в 2009...

...Което ми навява мисълта, че годината пак свърши. Кофти тръпка. Сега ще има празници, стоене вкъщи, шоколад и разни други вкусотийки, от които се дебелее ужасно... подаръци за мен и от мен, които май няма да са нищо особено, поне тези за мен, които засега очаквам... мрън... :Р добре, че не съм някакво гадно разглезено хлапе, че не знам какво щях да правя... ;) радвам се обаче, че ще успея /I hoffe das!/ да зарадвам поне с моите подаръци, пък аз самата, както винаги, ще си се пренебреагна и после ще си се самосъжалявам. А това май не е особено полезно, а?!?!

Искам... нещо. Вече и аз май ще казвам като брат'чедката, че искам просто почивка! Искам си я! Искам ... може би в Несебър при Анито и майка и, бях им обещала да пием бира, само че вече не става за бира... Значи... плодово чайче ;) или каквото падне :)

Думите пак ми бягат, може би просто си/ви загубих времето, мои, оскъдни на брой, читатели... Съжалявам. Може би е от липсата на (коледно) настроение. Или пък от появата му и повторното му изчезване. Украсихме класната стая. И кво? Направихме елха. И кво?Строшихме си я с кеф. Начупихме топките, мятахме си ги... Що ли пък не?!? Егати... Разменихме си подаръци. Да кажем, че не беше много лоша идея - направихме оборот на сувенирните магазинчета ;) иначе... чашка на Guns ^_^

Изгубената нишка

2008-12-01T18:53:00.002+02:00

Мисля, че пак започнах да губя нишката на нещата, заебавам се в глупости и пропускам важното и ...
Последните няколко дни се лутам между математика и тем подобни, немски (а последния път мощно го ударихме на смях и бъзици по женски, понеже 2та мъжки индивида haben gefehlt и като по чудо беше хубаво и исках да съм там, просто друг път я ми се спи, я ония шматки са шматки, я нещо друго... ), пак математика и корен 4ти от х на степен 3/17 :P ... о, и естествено гвоздеят на седмицата - "караницата" със любимата учителка... Май окончателно си съсипах часовете по литература... Най-малкото си навлякох гнева и за вечни времена с 1-2 съвсем невинни въпроса... Как, по дяволите, някой, който няма особени предпочитания към литературата, да се подготви за въпроси, чийто отговори не си е заисал, когато тя е говорила?! Най-малкото, би трябвало да ги има в проклетото помагало, което тя ни препоръчва... Кхъъъ, бясна бях. И естествено, с най-милия си и сладичък тон тя каза: "ами аз не искам да изпитвам повече, но... хайде сега да чуем Радина." - леко заядливо и съвсъвсем (не)нарочно. Мамицата и ...

А сега... не знам. Пропуснах слънчевия следобед. Отново решавах задачи. Омръзна ми. Кой ли ме пита. Също така ми омръзна някой да прелетява с въпроса "Вилито горе ли е?" и да търчи в посоката "нагоре". Всъщност, май няма особено значение. Видях някакъв тип с суичър на "Nirvana". Хареса ми. Не типът, де. Дрешката, която ме затруднява да я напиша на английски с кирилица. А самите Nirvana ме ... ъм... не знам точно каква дума да използвам ... <думa>, когато прочетох текстовете на песните. Няма да коментирам повече този въпрос. Поне докато не се запозная с <дума> :)

Четох "Енциклопедия на руската душа". Оттам ми дойдоха късите и на-късани изречения. Виктор Ерофеев заразява. А Русия е бахти странното нещо, ако му вярваме. "Русия е скапана. Затова руснаците ядат лайна с говна.". ... "Всички - и французи, и американци, ми казваха: "такава книга у нас не може да излезе". Смятай.

Зарязвам ви. Лека нощ на всички. Ще си потъна в руската душа и ще се чудя има ли някаква прилика с нашите душички. Май има. Ще си проличи. До скоро. А нишката... може и да я догоня, ако не е избягала прекалено далеч. Или встрани.

България : Сърбия - 1:6 и други глупости

2008-11-20T21:18:00.006+02:00

СЪрмота, сЪрмота... как може да паднем по комшийски толкова безславно?!? Че и на "приятелски" мач... ужас... Че и Бербатов да се измъкне по средата, шоту, видиш ли, "разтегнал сухожилие" ... тцтцтц... всъщност, състоянието на българския футбол като цяло е ужааасно зле. Никой не го ебе /ше ме извинявате, ама това е единственият подходящ израз/ за това къде и как се дъним - дали на квалификации за европейско, световни, или на комшийска контрола. Нито на треньорите, нито на шефовете и собствениците на отборите. А оправдания яд на коментатора Петър Василев изрази всеобщото мнение на българските фенове: погрижете се за футбола!!!
Та така, това ме вчипитли снощи, ама нямаше нет, и затова не можах да ви се оплача... :) иначе... може би почна да ми минава намръщеното настроение от последните дни... И все пак, снощи говорих с него 20 минути ;) и беше яко, в смисъл, гаврихме се и все пак беше позитивно, не като друг път да си мълчим. Яката работа беше. Ъм... засега мога да се оплача само от корен 6-ти от х на 7 :Р

А днеска... говорих си с Анито и после и с Гришата и се радвам, щото той е бахти якия тип, който яде кроасани "22 карата" и ме насърчи пак да се върна към забравените боички и моливи, може пък да го послушам, когато имам време. После избягах 20тина обиколки на тъмното и студеното и мога само да се надявам да не е било разболяващо студено... И за капак тичах след автобуса, погазвйки основния закон "След мъж и след градски транспорт не се тича!" /то пък като че е за сефте ;) /

Леле, това го ползвам като дневник, така ли трябва да е? Май трябва да мисля повече. :Р

За "По пътя", Дъщерите на Маклауд и днес

2008-11-14T18:22:00.007+02:00

Да... последните 2 дни, като имам предвид вчера и днес, ме побъркаха. Определено. Особено след като за 10-тина часа "погълнах" с кориците "По пътя" с малка почивка за обяд и пазаруване. Умопомрачителна книга, невероятна, страхотна, мислеща и събуждаща мисли... Нахвърля в прекалено обикновената ми глава много ненормални мисли (реших, че ще обикалям на автостоп някой ден, а после Анито предложи да си купим кола и да пътуваме заедно, като взимаме хора на автостоп, защото май те са по-интересни от тези, които биха ни взели...)... И леле, толкова ме заслепи тази книга, която всъщност е просто поредица от случки, но КАКВИ случки само... Снощи си мечтаех да съм (още не съм решила кой точно) или Дийн Мориарти или в краен сучай Сал Парадайз, който май е по-обикновения и може би ще ми е по-лесно да вляза в неговата кожа... Можете ли да си представите - на автостоп и тук-там с автобус от Ню Йорк до, къде беше, май най-далечното беше Сан Фран?! Дори не можех да запомням, с такава страст летях през страниците, няма търпение да разбера какво се случва после... Толкова "зарибяваща" книга не бях срещала, толкова близка по дух и същевременно толкова далечна, защото кой сега пътува на автостоп? Къде, освен може би в любимото, неповторимо Groovy, пускат блус и рок? Ох... ами по какво съвпадение у мен беше точно тогава диска с латино музика и страхотното Mamabo № 5 на Лоу Бега? Ами да, страхотния публичен дом в Грегория и мамбото... Не мога дори да си поема дъх... и май няма да имам време за всичко останало, което искам да кажа... А то е толкова много... И само от една книга, но, Боже, каква книга! Алекс беше права! ... и в един момент, връщайки се от Сарата с торбичката с хлеб, сирене и салам, гледах огненооранжевия диск на слънцето, който ме заслепяваше и пак мислех за проклетата книга. И осъзнах, че съм прекалено нормална, за да бъда и 1/10 от тия хора, героите. Мамка му! Не, не искам да съм обикновено, малко над средното, момиче на 16 и нещо. Искам да ходя с разкъсани дънки и карирана риза, и не само през лятото или напролет. /"Искаш, ама нямааа :Р"/

А после се сдобрих с нашите, които решиха, че не съм интелигента и не мога да комуникирам... Няма значение, Маклауд дотърс свърши. Край. А бяха готини. :) даваха ми някаква утеха, че и сами жени могат да се справят с разни неща, няпример цяла австралийска ферма с всичките му там крави, овци и (!) лами. Минало. Es ist vorbei.

Ами... да. Следващата глупост, не, не съвсем. Младежкият парламент. И днешната покана да отида в София с тях. И май няма да отида, понеже май няма особен смисъл. Понеже просто ще седим, гледаме и слушаме разни съмнителни типове /разбирай министри и президент/ и ще си говорим и (о, да!) ще пътуваме с влак. Не зная, тепърва ще го реша, но май ще си остана вкъщи на топло и уютно, ще си ходя скучно на училище и ще правя скапани контролни... Хайде не, какво ще кажете? /искам Софияяяя!/ :D

Ай, да, раменяхме си с даскалката по английски рецепти за супи и тя ми разказваше за WoW, от който аз нямам никаква предства, но нищо, тя ми се наоплаква от кофти момчетиите на възраст 13-16, от сина си и от не знам си още какво... Абе хареса ми, поне супичката. И в "Калина" дават супер кофти плодов чай, не се прецаквайте. ;)

Ами това бяха странните 2 дни, може и още нещо да се случи, ще видим. Свърши ми времето. Искам да изляза. Утре. Най-късно в неделя. И естествeно, ще киснем в Groovy ;) /P.S. не, никъде няма да ходим, понеже няма "кворум" :( /

Свят, обичам те! И Керуак обичам вече. ;) само дето светът нещо не ме долюбва...

Автобусно преживяване

2008-11-08T20:38:00.001+02:00

А днес един тип ми се усмихваше в автобуса. Не, усмихна ми се като слезе. Идиот. И аз му се усмихнах. Бахти леките типове сме. :D Бяхме на една ръка разстояние, аз си изпохапах устните да не се ухиля като репичка /Radish, все пак!/ само задето ме зяпаше и като погледна към него отвръщаше поглед и... слезе. Ами така де, погали ми самочувствието, как да не го спомена. Е, добре де, беше висок и симпатичен. И на около 25. Зле. Но все пак, колкото и мрачно, гадно и студено да беше, ми грейна слънчице. Отвътре ми стана топличко. Искам пак! Пък от спирката му до вкъщи се опитвах да си сваля усмивката от устата. Тцъ. Не стана. Още се усмихвам при спомена. (:

Иначе беше странно кофти ден. Т.е. не беше съвсем зле, но имаше моменти, в които не можех да го понасям. Станах, изпрах, научих си по немски /ух, вече ми влиза дълбоко, дълбоко в главата. "Г-жо, може ли да изляза?" -> "Auf Deutsch, bitte!" -> "Darf ich auf die Toilette gehen?"/. Направих салата от зеле, което ич не е лесно, и забърках някакъв обяд. Да, и м/увременно си повтарях формите на силните глаголи. Не съм ли велика, а?

Обадих се на Анито за именния ден /Ангелина, да уточня ;) /. Майка и (!) ме покани да ходя в Несебър на бира и ... нямам представа какво. Май трябва да приема. Другия път. :)

А после не исках да уча немски. Не, изобщо. Особено в такова сънливо време. Да... няма как. Всъщност, колкото и да го нареждате, немският е пич. Симпатяга е, сериозно. Къде има числа, които, ако ги напишеш с букви, ще ти заемат цял ред от тетрадка голям формат? И никъде другаде няма особени букво- и звукосъчетания, от които си изкълчваш езика. Лошото е, че ме е страх от него. И хич ме няма с падежите и Wechselprapositionen. /нямам умлаут :( /. Да, и затова имам 50% на устното днес. Кофти тръпка, ама още е началото, ще си седнем на 4те букви и ще учим. И ще говорим. Всъщност, само аз. Вие не разбирате от немски. :)

И математиката. Благодарности на Вълкачовски, ще го черпя. И кофти ирационални уравнения. И още по-кофти изчислителни грешки. Това е класика, ама как се оправя?

-1+2х+3-х+3-х=2. Да, ама не. Оказа се 5. :D

Ей, забравих. "Приказка". Страхотна е. Не само като стихове, направили са я на песен и цял ден си я тананикам. Ето, може да се сетите за автора. :)

Приказка

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

Заглавията са най-трудни ;)

2008-11-04T20:40:00.005+02:00

It's my life
It's now or never
I ain't gonna live forever
I just want to live while I'm alive
(It's my life)
My heart is like an open highway
Like Frankie said
I did it my way
I just wanna live while I'm alive
It's my life

Денят започна така. Много надъхващо, нали? :) ами така де, бях решила, че разбирам математиката и ще си науча по история... и честно казано, не се лъжех. Сутринта определено беше успешна, което можеше само да ме радва... Дам... сутрешните душове /към 6:45/ са чудесни... ооо, да, по-добри са даже от кафе ;) опитай!

А по повод песента... да, крайно време е да си живея живота като спокоен човек. Да, сега ми е времето да обичам, да се радвам, да излизам, да се запознавам, да ... да имам свобода, по дяволите. Толкова се нуждая да знам, че я имам. Да, тя ограничава, но аз ще я науча да е максимално либерална, мога! Да, мога!

После... после пак почти закъснях. Но за сметка на това пътувах с приятна компания. А в момента говоря празни приказки, знам. Угаждам на Алекс. :Р после... математика. Мама и на нервната Граматичка. Тайланд изобщо не и е повлиял добре! По-зле е от преди това, тцтцтц...

А най-хубавото беше в петък. С Анито в Groovy. Да, аз пак ще го обявя за най-прекрасното, умиротворяващо ме място в Бургас. Просто се разтапям. Не знам защо, не е само музиката. Май има нещо във въздуха, как мислите? Пък и къде другаде има скъсан тапет и плодов чай? /а аз май наистина съм станала примерна девойка - не се поддадох на изкушаващата ме с бира лоша кака Ангелина :Р/ Никъде! That's impossible! (:

Днес е вторник /за малко да кажа понеделник/, само за сведение. След историята, или по-точно, по време на историята дойде любимият ми приятел, закъснял с 3 дни и хвърлил ме в разни интересни размисли, ПМС. И да, утре ще ме боли кръста и ще ми е кофти, но какво пък? Веднъж в месеца е, търпи се :) /ха-ха, колко по-добре беше преди няколко години.../
(Поправка от сряда: ужасно е, не, не, не, не се търпи!!! Ужасно е, мразя го ... Всичко боли и денят е скапан и не си струва, дори и да е само веднъж в месеца... А особено и с мускулна треска от скaпаните обиколки на тъпия, нисък, плешив даскал по физическо... Ноу, ай донт риъли уонт ту би ъ уомън!!! )

Предвид настроението ми в момента, мисля си, че денят ще завърши доста по-зле. С някоя тъжна и, както каза Вилито днес, депресираща, но запомняща се, песен. Само още не знам коя. Има време.

АлександринО, ти си виновна, че губя времето на хората! :Р

За съвременните кумири

2008-11-03T21:15:00.003+02:00

Хайде първо да изясня значението на думичката „кумир” – тя означава идол, човек или предмет, когото хората обожават/обожествяват, стремят се да му подражават (в случая с човека). В съвременния свят на технологии, различни видове изкуства и изобилие от медии почти всеки може да бъде кумир, стига да стане достатъчно известен и да владее изкуството да налага себе си и стила си.
В далечното минало хората също са имали кумири, но за разлика от сегашните, техните са били на страхово-религиозна основа. Нашите прадеди са засвидетелствали уважението и преклонението си пред стихиите, свещени предмети, тотеми, божества и най-често са се опитвали да подражават на положителните качества на боговете.
В съвременността нещата стоят по съвсем различен начин. Масово хората се стремят да приличат на различни „творци” от широкоразпространените, заобикалящи ни отвсякъде, изкуства – музика, кино и за жалост, доста рядко от литературата. Кой сегашен тийнейджър не иска да прилича на Джей Ло, Мадона или някой нашумял рапър? Или пък на някоя фолкпевица с пищни форми, в повечето случаи държаща се като магистрална фея? Е, сигурно се намират и хора, които не се възхищават на тази масова, вече комерсиална култура и търсят ценното другаде. Но са малко. И още по-малко са в средите на моето поколение. А това е зле.
Да погледнем и от друг ъгъл – освен известните лица на музикалната сцена, се намират и други, печелещи хорските симпатии, я в някой филм, я някъде из политиката. Споменавам и тази категория, защото все пак това есе трябва да засегне всички възрастови групи, а не само teenager-ите, заобикалящи авторката. В последните няколко години в България почнах да виждам хора от политическите среди, които без някакви особени качества успяват да спечелят уважението на обществото, или поне на една голяма част. Учудващо за мен е как хора без особени умения или качества, но с някаква тайнствена харизматичност така увличат вниманието на слушателите си, че печелят всички симпатии. Мисля си, че това е някакво странно вродено умение, но само на избрани хора. Защото все пак трябва да отанат и малко обикновени хора, всеки идол трябва да си има поклонници, нали?
А май трябва да включа и модата в числото на кумирите, защото някъде около 70% от населението на планетата се води от моднитте тенденции при избора на облекло, аксесоари и т.н. И всъщност ставаме, поне тази година, лилава земя с тук-таме точици друг цвят и синьото море. Аз пък, точно обратното, мисля си, че това е едно доста вредно нещо. Как бихме могли да изразим същността си, ако всички сме еднакви? Говоря не само за модата, за всичко. Трябва да има разнообразие! Затова смятам, че трябва да причислим и модата към идолите, защото има хора, които смятат придържането си към нея за цел на живота си!
По моите разсъждения излезе, че всички искат да приличат на богатото, известно, посипано със звезден прах малцинство на холивудските лица. Идеята, внушавана от съвременността е, че трябва да си богат, преуспял и известен, за да те обичат хората. И това се набива в мозъците на подрастващите, поне на една част. Но не са прави, ами ако си беден, но умен и добросърдечен? Наистина все по-често се срещат младежи, които правилно оценяват хората – по качествата, а не по марката на дрехите. Ето те са се освободили от тежестта на задължаващото обществено мнение за кумирите, поне според мен.
Ето ги: известните лица, политиците от време на време и модата. За мен това са съвременните кумири. Само че си мисля, че точно те не са най-правилният избора за морални ценности.

Зорка: "Ти можеш много, много повече - знаеш го!" --> ти пък може да ни даваш смислени теми, г-жо Петрова!

У дома

2008-10-26T19:37:00.001+02:00

Хм... сутринта започна странно. "Как може да се събудя сама в 7? В неделя? Уфф... времето...". Наистина ми беше доста светло за 7 и после цяла сутрин се чудих как може толкова време да решавам задачи и още да е само 10:30 :) наистина ме обърка това време. А после се сетих, че е Димитровден. А току-що си спомних, че още не съм честитила на Д. Пейков... сЪрмота, дет се вика напоследък... А после немски. На връщане говорих нещо пак несвързано, май пак ми идва настроението от миналата година, когато на връщане с Анито говорихме разни неща, дето само ний си ги разбирахме... /"Понеже тази година широките панталони са полезни... Ама верно ли? :D/ И после се прибрах.

Хайде сега да видим, размразило ли ми се е месото? Ами бутер-тестото, готово ли е да правя банички с ябълки? Станаха хубави... меко казано. Облизах си пръстите. Буквално /ами така де, мазни бяха, що да хабим салфетки? ;)/ ... И нещо като щрудел направих. Да кажем, че е в чест на именниците. /Честит имен ден, вуйчо!/.
Ами пържолките? Ох, на кака... направих "канапе" в алуминиево фолио: пържолка, отгоре задушени гъби и най-отгоре магданоз. Все още си мисля, че трябваше и малко черен и червен пипер. Но наистина са невероятни...

Ех, че обичам такива вечери... Изобщо нямах намерение да готвя, но "баба" от "Вино от глухарчета" ме порази. Възхитих се от способностите и. И вродената и дарба. Я ми кажете, можете ли всеки ден да сготвите нещо различно, ама никога, никога, никога да не се повтори, и всеки ден да е невероятно вкусно?! И всичко това в една невероятно разбъркана кухня /творчески безпорядък ли чух? Не, това не е за мен!/, да гледате през очила, замъглени от разните му там подправки и прахове... Не мисля. Това го може само Баба. От Грийн таун, Илиноис. И никой друг!

А сега... пак си разголих душичката. Май вече на доста хора им е ясно колко много обичам вкъщи. Имам нужда от уюта и спокойствието. Затова не обичам шумни места и големи тълпи, дори ме е страх. Правилно са казали англичаните:
East, West, Home is best!

Разходка под дъжда

2008-10-26T09:55:00.002+02:00

Написх го, ура! :)

Разходка под дъжда

Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски транспорт, я в някое кафене или направо вкъщи, ако бяха наблизо.
Само Сашо не бързаше. Той обожаваше разходките под летния дъжд, малко необичайна страст, но той си беше такъв. Малко хипар – рокаджия, слушаше разни почти нечувани групи, беше си обещал да изкара книжка за мотор... Не беше от типа младежи на 19, срещащи се под път и над път. Да, и обичаше да се мотае под дъжда. Да усеща невинаги топлите капки по раменете си, да вижда размазано заради капките по миглите си. Харесваше му да се разхожда по празните улици на морския град, но най-голямо удоволствие му доставяше да върви по плажа. Или пък да седи на платформата на моста и да гледа как се образуват концентрични кръгове около мястото, където е паднала поредната капка. Обикновено се прибираше напълно мокър и всеки път родителите му се опитваха да го откажат от навика: „Александре, докога ще се мотаеш под дъжда с риск да се разболееш? Ами ако хванеш някоя пневмония? Как ще отидеш да учиш? Ами ако не се оправиш?” – това бяха обичайните думи на майка му... Но на него хич не му пукаше.
Този следобед Александър всъщност имаше уговорка с приятели, но заради дъжда те не дойдоха. Той по-скоро се зарадва на това, защото щеше да може спокойно да се разходи. Тръгна от къщи по посока Морската, както винаги. Всъщност маршрутът вече бе станал обичаен, никога не бе правил промени в него. От вкъщи през двете главни, по моста, застояване на платформата, оттам към пантеона и флората и ... докъдето стигне. Тръгна по главната. Тя беше съвсем празна, за разлика от кафенетата по нея. Там беше фрашкано с хора, до последно надявали се да не завали. Сащо си вървеше спокойно, с тениска и шорти и джапанки в доста окаяно състояние. Засега нямаше нищо необичайно освен една стара, но симпатична, баба, която стоеше под едно дърво, сама и без чадър. Явно силите не и стигаха да отиде някъде по-далеч.
Капки, капки, капки. Все още не спираше да вали, а вече бе минал час. Александър стигна до моста. Стори му се, че вижда фигура в другия край, но си помисли: „Хайде бе, кой друг ненормалник ще стои в дъжда?!”. Всъщност се оказа, че греши. Там наистина имаше едно момиче. Беше седнала на парапета и краката й висяха навън, над морето. Беше с къса коса, бял потнк и някакви къси панталонки. „Абе... тая да не е някоя самоубийца? Не прилича на такава... ше гледам да не я притеснявам...” – помисли Сашо. Постара се да мине възможно най-безшумно и вече мислеше, че се е отдалечил достатъчно, когато изведнъж чу:
- Ей, Сашо, какво правиш тука? В дъжда...
Той се обърна. Позна я – Мимето от стария клас, не беше я виждал от бала пред почти 2 месеца. А бяха доста близки, харесваха се и дори се беше случвало няколко пъти да излязат само двамата. Съжаляваха, че нищо не се получи, защото нямаха време – все пак изпити ги чакаха.
- Ами... аз... разхождам се, не съм ли ти казвал, че обичам... под дъжда... – усмихна се той. – А ти? Какво правиш тук? Да не настинеш, студено ли ти е?
- Ааа, не, няма. Пък и няма особено значение. Исках да остана малко самичка, да си поплача, кофти ми е тука напоследък... А виж тук колко е хубаво... седя си и слушам дъжда, прекрасно е. Не бях забелязвала досега.
- Да беше попитала, хубавице. Мога да ти кажа всичко за летния дъжд.
- Не, не, не искам! Искам сама да го опозная, иначе няма да е истински хубаво... Наистина е чудесен, всичко скрива...
Той усети как гласът й потрепна. Приближи се, облегна се на парапета до нея и се опита да я погледне в очите. Наистина изглеждаше зле, като че ли отчаяна, самотна...
- Кажи ми, какво има? Отдавна не сме говорили... Нещо станало ли е?
- То само едно да беше... Няма да ми повярваш... издъних се... на изпитите... никъде не ме приеха – тя хлипаше. Наистина се чувстваше ужасно виновна за резултатите си. – Не съм и кандидатствала де... за какво с 3ки... После и нашите.. разделиха се, уж всичко им беше наред... Само заради мен стояли заедно ... Просто всичко ми дойде много в повече и... нищо не се получава!
Сашо се приближи до нея и я прегърна. Вярваше, че има нужда точно от това – да се почувства защитена, да си поплаче, да усети подкрепа. Прав беше. Всъщност това състояние му беше познато. Е, не беше се дънил на изпит, пък и да беше, нямаше да е толкова стреснат. Знаеше какво е да се чувстваш слаб и беззащитен, затова напълно я разбираше.
- Хайде, ела, да не стоим тук повече. Плаша се като те гледам на тоя парапет. Ще отидем на сухо да поговорим повече.
- Не, недей, не си хаби времето. Довърши си разходката, ще се оправя – каза Мария. Беше се поуспокоила, опита се да се усмихне.
- Не, тръгвай! Ще те изпратя до вас. Хайде, моля те! Ще те занеса, ако трябва!
- Добре, добре.
Тя слезе от парапета, сгуши се в него и тръгнаха. Обикаляха къде ли не и говореха. Обсъдиха всички варианти какво да прави тя сега. Най-накрая стигнаха до дома й.
- Хайде утре да отидем в онзи хубав бар, в който пускат блус. Можеш ли?
- Да, свободен съм. Радвам се, че го помниш. Сигурно и хубавия билярд помниш...?
- Че как няма? Нали ме целуна тогава за първи път... защото загубих... Е, до утре. Ще се обадиш ли да се уговорим?
- Да, обещавам.

***********************************************

Както всеки ден към 5 следобед, Groovy барът беше доста празен. Все пак имаше няколко ценители на музиката, хванали отрано бирите. Двамата си харесаха маса и седнаха.
- Здравейте – каза келнерката. Май беше в добро настроение.
- Здрасти, искаме нещо хладно, днеска вече е жега. Кола?
- Добре, както решиш. – каза Мария. За разлика от предния ден, беше усмихната и лъчезарна, може би беше усетила топлото чувство, възродило се между нея и Александър. Това много я радваше.
- А... относно опознаването ти с дъжда... предлагам всеки път като завали да излизаме. Може и да мълчим, ако това ще ти пречи да общуваш с г-н Дъжд. – пошегува се той. – наистина искам да се виждаме по-често. Само че...
- Добре, и аз съм навита. Какво „само че”...?
- Ами... още месец и нещо и ще замина. Преха ме във Варна.
Тц-тц-тц, защо трябваше да й го напомня? Лицето й помръкна. Тя щеше да си остане тук и да работи някъде, ако си намери изобщо работа. Опита се да прикрие разочарованието си и за това и помогна пристигането на колите.
- Е, значи ще се надяваме да вали по-често. Пък и не е задължително да се виждаме само тогава, нали? Аз обичам и сухи разходки... Имаме да си наваксваме, по Коледа доста сериозно се сваляхме, нали помниш?
- Естествено, пак ли ще играем билярд? Искам пак да изгубиш, за да си спечеля целувка. – засмя се той. Наистина много я харесваше, хич нямаше да му е приятно да замине и да остави тук... Хрумна му идея...
- Е, този път може целувката да е безплатна, така да се каже. – тя въздъхна. – не ми се иска да си тръгваш, тъкмо си помислих, че вече нещата ще тръгнат нагоре...
- Обещавам, ще се връщам! Ще се чуваме, няма да изгубим връзка... Пък и важното е в сърцето, нали?
- Да, но като гледам нашите как са се наострили един срещу друг... Кой знае какво ще стане и с нас след време...
- Е, стига де! Няма да стигаме до там! Ако усетим, че не върви, ще спрем, по-важно е да запазим приятелската част от отношенията си. Можем поне да опитаме, нали?
- Да, разбира се, нали аз го предложих? Пък и ние не сме като тях – усмихна се тя поуспокоена.
- Вероятно, не мога да знам...
Те продължиха да си говорят, стана тъмно и късно... Прибираха се в топлата нощ и правеха планове за оставащото време до заминаването му. Прекараха си чудесно, бяха щастливи и влюбени и понякога оставаха да забравят за момента на тръгването.
Вечерта преди заминаването му имаха среща. Той закъсня. 10 минути, 15, половин час. Най-накрая се появи с букет цветя и усмивка на лице.
- Аз... затова закъснях. За теб са, обичам те!
- Аз... притесних се, идиот такъв! Благодаря ти! – тя се хвърли на врата му. – и аз теб! Повече! Много повече!
- Хм... това ще го проверим.. Искам да дойдеш с мен във Варна.
- Какво, къде? Не мога! Как я виждаш тая работа, чуваш ли се?
- Да, говоря ти сериозно! Можем да го направим! Всичко е готово, говорих с вашите, ще живеем заедно – той се задъхваше от ентусиазъм. – чичо ми живее там, има нужда от секретарка... Всичко е наред, можем да тръгнем. Хайде!
- Ами... щом казваш... добре – Мария беше като зашеметена. Още не можеше да повярва, че мечтата й се е сбъднала. Защото тя се надяваше точно на нещо такова.
- Потърси в букета, имам изненада.
- Добре. – тя огледа цвете по цвете и тъкмо да каже, че няма нищо ахна. – Какво? Пръстен? Да!
- Не, не съм те питал, това ще е пробно – усмихна се Сашо загадъчно. – имаш да издържиш изпит.
- Обещавам, ще се постарая. Като отидем във Варна започвам, само да ми кажеш какви са правилата. – тя цялата грееше. Беше много интересно човек да ги наблюдава отстрани – как ръкомахат, викат и току Мария се мята на врата му от радост.

Сутринта беше леко мъглива и облачна. Нямаше много пътници в маршрутката. Освен влюбената двойка, вече се бяха качили семейство с 2 деца и бабка, която обясняваше, че отива на гости на дъщеря си. Потеглиха. Небето притъмня
- Ей, Сашо, виж. Заваля!
- Да... последният ни летен дъжд за тази година... Жалко, че няма да ни намокри...

Дам... и само някой да посмее да каже, че е по детски наивен! Аз вече си знам... :Р

I want it all and I want it now!

2008-10-22T04:42:00.000+03:00

Искам, искам, ама много искам! Искам... да имам думи. Искам да не ми бягат, да не им го разрешавам. Искам свобода. Глупости! Искам ... разходка искам, по тъмно, по топло и хубаво, да е влюбена и нежна, искам си я. Нека да е по плажа. И да е мокра също, от морето. Искам я! Моя си е. Или поне някога ще бъде. Надявам се. Не само на разходка се надявам. И на обич се надявам. Искам си я. Ама кой да ми я даде?
Искам да ме слушат. Да ми вярват. Да не ме използват. Те. Другите. Лошите. Тези, които не ме обичат. Защо ли ми пука за тях? Искам ... да отида някъде. Сама. А може би с някого. Не ме питайте с кого. Нямам представа. Май с онзи, с когото е щях да ходя на влюбена разходка в предния абзац. :) май че е Иван. Ама не този, другия. А може би... чакайте да измисля хубаво име. Все на Стефан ми излиза, ама не този. Някой друг. Може би ще е Виктор. Възможно е и да е някой Стоян, Драган или Петкан. :) Къде съм тръгнала и аз ги мисля тези имена...
Аз пак забих в банална тема. Самотно ми е. Тъжно ми е. Пак сбърках адреса. Случва се. Друг път ще внимавам. А колко искам да си вярвам, че хората ме харесват... Ненавиждам го този комплекс, страшно е глупав. И вреден. Искам си и самочувствието. Че съм добра, умна, хубава... Може и чаровна, така, за благозвучие. Хайде де!?!
Искам време. Искам да мога да чета, да довърша "Вино от глухарчета" и да почна нещо друго... Искам възможност и талант да доразкажа за разхождащия се под дъжда пич. Александър /може и с него да отида на разходка, нали? не нарушавам професионалната етика... /. Мисля си, че няма да успея. А искам. Значи ... ЩЕ успея! Обещавам. /What's the point of giving promises?/
Листата на липата пред прозореца изпопадаха. Пак е есен. Моите години са така - от есен до есен. От уч. година до следващата. По този график се движа. Май е време за равносметка. Какво направих аз тази година? Май нищо особено... Губих си времето с една глупост /а как не искам да го призная!/, но все пак ... добре! Научих немски, отидох на джулай /искам пак!/, направих това тук... май все пак добре е минала тази година, радвам се :) и май малко пораснах. Или много. Няма особено значение. И сбърках в понеделник. Загърбих си принципите. Минало.

Искам! Обич! Много ли е? Obviously yes...

Blackcurrant, Ginseng & Vanilla

2008-10-20T06:02:00.001+03:00

Събота следобяд. Осъзнах, че има 2-3 готини девойки в курса по немски. Среща на Альошата. Groovy bar. Плодов чай. Черни боровинки, гинсенг (?) и ванилия. Уютно. Аз, Вилито, Дияна и Алекс. Прекрасна музика. Плакат на Jack Danniels на стената. Мога да стоя с часове. :)
Чувствах се добре. Седмицата не беше от най-прекрасните, затова този следобед ме спаси. Слушах за "скачащите Исусовци" и "Стъклени съдби" /трябва да я прочета!/. Календарът на маите, според който ни остават 4 години и месец-два живот. Кофти тръпка. Сбъркали са, естествено! А аз пак трябва да си ходя...

Днес пак беше забавно на немския. Почнах да се оправям с Genitiv-a. Искам браво! Решавахме задачи с Дияна. Каза, че е схванала квадратните функции. Дано. Чувствам се доволна. И може би по-уверена. Защо ли? Мисля си, че Силвето пак сбърка. Минало.

Мислите ми пак са объркани. Май наистина е от времето. :)

P.S. от 26.10: гинсенг = жен-шен

Обърканият пост !?

2008-10-12T18:49:00.000+03:00

Мисля, че намерих време. :) всъщност да. Защото... не знам. Просто мислите ми в момента са като след центрофуга и май това ще един от най-обърканите ми постове.

Да, може би сега трябва да се оплача, че пак ядосахме висшата сила и брат'чед ми от месец е във ВМА с почи никакви черва и не-знам-си-още-какви-проблеми, баба ми пък може би вероятно е пипнала някаква странна заразна болест от не-знам-си-къде... И може би някакси така в болницата нямали специалист в неделя вечер... Абе хора, ако е заразна какво ще правите? Българска му работа...

Вероятно трябва и да кажа нещичко за новата група в курса по немски... Само женски и едничко нещастно, но чаровно мъжко. Мисля си, че с тия мацки няма да се разбираме. Изгледаха ме странно като се появих с мешката на Guns и дракон на врата... Кофти тръпка... Всъщност, освен че научих немски, от миналата година имах и друга невероятно голяма полза - Анито. И донякъде Тошко и Донислав, които вече рядко виждам. И беше бахти якото, когато за "die Pute, -n = пуйка" Тошко изцепи "една буквичка човек, само тя трябва тука" :D бяхме по пода, сериозно...
Та с новите мацки... ше се траем, ама май няма да се заобичаме чак толкоз... Не, че съм се притеснила особено...

И странно защо ме хвана еуфория, може би защото ... нямам представа. Може би заради странните разговори... Такова настроение обикновено просто идва, докато трае може да изпадна в истеричен смях и после той да се превърне в плач... Просто ей така да осъзная колко много невъзможни неща има наоколо и да ми стане кофти както си се хиля... както казва Мицова: "вий teenager-ите сте тамън като английското време - moody", права си е жената. :)

Дам, и се изгаврих с един човек, за да го накарам да се стресне. Пак нямаше ефект. Хм... Абе хората няма ли да се научат да не се предават?!? И да ЖИВЕЯТ, а не просто да exist? Може би трябва вече да вкарвам и немски думички, все пак ще забивам да ставам германка, сЪрмота е! :D

айде лека ви нощ и не ми се чудете много, просто беше странна вечер...

2008-10-07T18:43:00.000+03:00

И така след мъничко почивка пак се появявам... :)

Учудващо е колко уютно може да се чувства човек в час по математика, нали?! Започва ето така:

"-Деца, миналия път не дописахме задачата, сега ще я свършим...". И се започва отваряне на тетрадки, "Имаш ли химикал?", "Може ли да вляза?" -> "А защо закъсня?" и всякакви такива обичайни за вторник сутрин, първи час математика. Но въпреки това днес беше различно. Може би защото ме държеше чувството от снощи /да, прекрасно беше - 6.Х.2008 - ще я помня тази вечер!/ или просто така от нищото. Чувствах се добре, макар и недоспала. Сметките ми вървяха, не че има голямо значеиние. "Радина, как можеш да мислиш толкова рано?"... Ами лесно :Р. Просто се чувствах ... хм, щастлива?!? Майната му, няма особено значение коя е думичката, важно е чувството ;)

Това беше за вторник.
Днес трябва да се оплача от убийствената болка в ушите и температурата /градусите са 38,5 на брой/ ... Иначе вече се чувствам зле заради липсата на време да пиша тук... Но май няма и да намирам скоро повече... А това е жалко. Може би ще пиша всичко в тетрадка и когато намеря време ще го публикувам като преправям датите ;) шантава работа...

засега май ще изчезна за повечко време, но обещавам да бързам да се върна ;) все пак ще ми липсва това усещане, че няколко души, познати и не съвсем, ми четат душичката...

Тука извира любов

2008-09-26T15:17:00.000+03:00

Ех, тая седмица много творчески я ударих :) Радвам се... и на това, и на страхотния 20-сантиметров пост на Алекс за 1984 etc. ^^

Сега най-накрая намерих време да споделя шантавото си състояние от вторник вечерта, в навечерието на входни по биология, история и, както се оказа, география. Реших, че дишам любов, че всичко наоколо е материализирана любов /например, чаршафите, завивката, гардероба и леглото. И въздуха, как иначе ще дишам любов?!/ и се побърках, защото аз НЯМАМ откъде да я извадя тази любов. Нямам никаква. Нито капчица. Или така си мисля...

Грешка, има(м) любов. Голямата Вселенска Любов. Любовта наистина е навсякъде. Наистина, толкова много хора обичам, а сега просто ми изхвърчаха от главата. Например Алекс, която май никога не говори на мен, а на пространството, Илиан с гребена и зелената тениска, Силвия - тука вече трудно ще дам определение... :) Дияна, която вече не ще и да чува за немски, страхотната мацка от джулая /Анито/, която никога, никога, никога няма да забравя... Вилито и Тошко, които утре правят година /сладури/ и още купчинка същества. А, и един тип, когото май никога вече няма да срещна, и още един, който изгуби вдъхновение да говори с мен/да, тайгър-не-знам-си-какво, ти си!/... И Марто, който толкова грубо не ме отразява, и Крисито, която обеща на Halloween да е звездичка... И колко ли още други, за които сега не се сещам?! :)

И все пак аз се съмнявам доколко тези хора ме одобряват или обичат... Май това ще си остане моят вечен комплекс /мамка му!/... това е друг въпрос ;)

Аз пък си мислех, че за да обичаш трябва да си влюбен... Каква съм шматка :) Какво ти пречи да обичаш Света и хората наоколо, да им го показваш непрекъснато и да си влюбен в живота? Или в Любовта? Както и да е. Важното е да обичаме. Себе си и другите. И дай Боже да ни отвръщат със същото. И да се усмихваме. Защото е вярно:

"Усмихни се! Не знаеш кой може да се влюби в усмивката ти!"

За времената и изкушенията

2008-09-25T20:29:00.000+03:00

Това е едно есе от миналата уч. година, което никой не отрази на един конкурс. Няма лошо, защото осъзнавам, че определено не е най-доброто, на което съм способна. :) Простo споделям с вас и ще помоля за насоки :Р

От незапомнени времена хората се поддават на изкушенията. Винаги се намира нещо, което да дразни интереса им, което да събужда желание за прекрачване на границите, за сътворяване на нещо ново, неподозирано. Още в Книгата на книгите – Библията, човешкият род е описан като любопитен и склонен към изкушения. Ето затова Ева се е поддала на увещанията на змията – от любопитство. Имала е право на избор и е избрала ябълката, непознатото и забраненото, и в това се крие изкушението – тя би могла да откаже, но се е поддала. По-късно, а може би и по-рано във времето, е създаден митът за Пандора – в него пак е вплетен мотивът за човешкото любопитство. Девойката не устоява на изкушението да разбере какво има в кутията и последиците са катастрофални. И двата случая – с Ева и Пандора – са илюстрация на това до какви превратности може да доведат изкушенията. През всички времена женската красота, редом със златото и богатството, са били едни от най-големите съблазни, на които дори великите мъже не са устоявали. Прекрасен пример за това е легендарната Троянска война – заради красивата Елена и богатата Троя са се водели дългогодишни сражения. Изкушението да властва над целия свят е завело Александър Македонски „на края на света”, но е сложило начало на един светъл период в човешката история. Силните владетели винаги са се изкушавали да завладяват и властват над все по-големи територии, да доказват престижа и величието си. Великите пътешествия от XIV и XV век, откриването на нови пътища и нови земи са били съблазън за много храбри мъже, така, както в XX век е бил и все още е силен стремежът за покоряване на необятните простори на Космоса, както Икар е бил изкушен да полети към слънцето, запленен от красотата му.През Ренесанса много учени и творци са се изкушавали от мисълта да разчупят традициите и да покажат по свой собствен начин вижданията си за света и изкуството. Познаването на творческия им живот и вглеждането в произведенията на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Шекспир и др. дава безспорни доказателства за бунта на творческия им дух. А може би в новия тласък на развитие на науките, литературата и музиката в следващите векове прозира същия вечен стремеж на човека да излезе извън рамките, да постигне непостижимото, да докосне изкушението на славата. Приближавайки към нашите времена, трудно можем да изброим заобикалящите ни съблазни. Разбира се, те все по-често са плод на нечия фантазия, талант или гениалност и все повече превръщат обществото ни в консуматорско. Съвременният човек е разпънат между това към какъв по-нов модел автомобил, компютър или телефон да посегне, в какви нови забавления да се потопи и дали да не планира полет до далечна планета. Размишляващият върху изкушенията не може да избяга от въпроса: слаби ли са тези, които се поддават на съблазни; безхарактерни ли са или са хора без достойнство; изкушенията каприз и прищявка на греховни умове ли са? Всъщност малките изкушения, които всеки ден ни се предлагат са малко бягство от реалността, с което да си докажем, че и ние сме авантюристи, че не ни е страх от забраните. Дори може да се каже, че чрез съблазните каляваме духа и волята си – не само, когато ги отклоняваме, но и когато им се поддаваме. Да, нашият живот е една безкрайна плетеница от изкушения, подобна на тази, която паякът изплита, за да улавя своите жертви. Нишките на паяжината са пътищата, които следваме. Едни от тях водят към избраната цел, докато други служат за заблуда и ако човек не осъзнае това на време, страда заради неблагоразумието и непредвиливостта си.

The End

1984 - Книгата

2008-09-24T07:20:00.000+03:00

1984 - една невероятна книга за бъдещето, написана в далечната 1949. /май тогава беше.../. Оруел ме уби. Буквално. С мисленето си, със света, който описва, с правилата и порядките в този свят. С идеите, на които се подчинява Светът в представите му за тази година. Лондон - столица на социализма?! "Големият брат те наблюдава" - познато ли ви е? С характерите на героите си, със самите тях. Когато я свърших, останах няколко минути със "зяпнала уста" от изненада. Просто не очаквах да завърши по този начин. Предателство на идеалите. Загуба на ... личността? Значи Министерството на любовта си е свършило работата, поне в този случай.

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." - Джордж Оруел, 1984. Тук мога да се съглася. Напълно. Поне за 2та част от изречението, макар че Ричард Бах казва: "Винаги разполагаш със свободата да избереш друго бъдеще или друго минало.". Звучи леко абсурдно, но все пак има частица истина. Бъдещето - добре, можем да го направляваме, но миналото - как? Просто да претендираме, че истината е друга и да заличаваме от паметта си кофти спомените? Хм, не мисля. Още доста има да чопля по този въпрос с другото минало :) и все пак... ако можеш да промениш историческите данни за миналото, както го правят непрекъснато в Министерството на истината, където работи Уинстън. Днес воюват с Евразия, утре - с Изтазия и никой няма правото да си спомня, че някога врагът е бил друг. Забранено е и се наказва жестоко. Може би така наистина се контролират масите, или поне се създава усещане за това. Никой всъщност не може да знае какво мисли отделният човек, дори всемогъщата Полиция на мисълта. Дори Големият брат. Защото... не знам. Избяга ми мисълта. Това боли. /Днеска се опитах да обясня какво не разбирам в проклетата физика и не успях. Ужас. :P/. Мисля си, че винаги ще се намери една черна овца, несъгласна със "стадото". Някой като Уинстън, някой буден и наблюдателен, някой оптимист/идеалист. Или нещо такова. Предполагам.

"Войната е мир.

Свободата е робство.

Невежеството е сила." - Джордж Оруел, 1984

Отново купчинка абсурди. Макар че е възможно поне 1 от гореизказаните ... неща(?) да е вярно. Може би в 2 може да се намери малко истина. Защото наистина донякъде свободата е робство. В чудене към коя част на обществото да си потърсиш място, отива ти свободата. Робуваш на стилове, порядки, възприети норми на поведение... Дори и в държавен план - когато народът е под робство, вече има наложени владетел и форма на управление, а на свобода изниква въпросът "Как, мама му, да се управляваме?!" Може би в "робството" е възможно понякога да има повече свобода.
Или пък невежеството на ... хората е удобно за използване от онези, които искат да могат да ги управляват. Наистина, колкото по-малко знаеш, толкова по-малко питаш и толкова по-лесно те управляват. Е, не е сила на самите невежи, но е полезно на някои, които може би знаят повече. Може би, не е сигурно. Ето на пример от България /тея дни нещо почнах като патриот да се изживявам ли, какво ли...?/ - кой гласува най-ревностно по изборите? - циганите, турците, дошли на "сватба" и разни такива... И като питаш "За кого гласуваш?", някой от тези индивиди ти отговаря "Ами за № еди кой си". Какво му пука на човечеца кой ще го управлява, щом си е осигурил 20, 30 или малко повече лева да нахрани семейството си днес. И вероятно не мисли за утре, защото е далеч. Ричард Бах пак се изказва косвено по темата: "Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията.". Признавам си, отново, че не мога да разбера какво ми казва тоя тип. Звучи умно и логично и все пак нещо не ми стига да го разбера. Ще търся още /абе, някой има ли речник? Или пътеводител? :Р/
Ами така, мисля че достойно изпълних задачата да изкоментирам впечатлилите ме моменти от Книгата. Вярно, сама си я поставих и се радвам, че я изпълних. Сега ще чакам овации /колко съм скромна!?!/. Глупости. Винаги сте добре дошли да четете и да коментирате. Дори и без второто, ще ви простя ;)

Звук и светлина

2008-09-22T20:58:00.000+03:00

Пак стана 22.09. и отбелязахме следващата годишнина от Независимостта. Този път 100тна поред. Юбилейна. Отново речи и глупости, и паметни плочи, и т.н. И Звук и светлина. Мисля, че от всичко останало, това беше най-празничното нещо в този ден. Другото винаги може да се случи, но това невероятно представление, произведение на изкуството, се вижда май само 1-2 пъти в годината. Непростимо е! А иначе има телефон за резервации...
По въпроса с Независимостта - спорна работа. Историците все повече и повече показват, че това е малко нагласена работа. Но какво ли значение има - нали се е случило?! Отхвърлили сме чуждото влияние, самоопределили сме се за "свободна и независима държава". И 100 години по-късно сме в ЕС, който хич не зачита свободата и независимостта ни, командва ни, може би за добра, но все пак! Нали сме независими, защо ни е страх от не-знам-си-кой там в Брюксел? Няма логика. Дали Европа, дали Русия - все сме под нечие чуждо влияние. Има купчини противоречия в малката ни държава и никога няма да бъдат обяснени. Убедена съм. Както и държавните болници ще продължават да са боклук. Както и хората всяка година ще се чудят "Тая година ще има ли проблеми с тока, парното и боклука /последното - софиянци/? Ще ни вдигнат ли заплатите/пенсиите или пък ще ни пратят на море при 12-16 градуса навън?". Странна държава сме. Ние. Защото колкото и да не струва, това си е моята родина. Отечество. Татковина. Колкото и имена да му измислим, все едно - България е. И колкото и да я развалят, ще има хора, на които ще им пука и ще се надяват. Дано.

За мерните единици

2008-09-20T21:10:00.000+03:00

Ей на преди ден-два ми хрумна, че любовта трябва да се измерва в Нютони. Просто както си вървях, реших, че след като е движеща сила на човешките създания, на действията, решенията и изборите, които правят, значи Тя наистина е сила. И по законите на физиката трябва да се измерва в Нютони. Да, ама може би не. :) Илиан веднага оспори твърдението ми "Глупости! Това е химия - феромони, аромати, бла-бла..." И кво излезе? Ще я мерим в молове ли? ^^ И има ли изобщо значение как я измерваме или ни стига да можем да я почувстваме? Можем ли да измерим тъгата, радостта, щастието? Или просто казваме "Щастлив/а съм", "Тъжно ми е" и току пуснем по някое "малко" или "много". Няма килограми, километри и литри. И е достатъчно разбираемо. Няма нужда от мерни единици, всичко е в сърцето ;)
И наистина, какво ти пука какво е любовта и как се измерва, ако вярваш, че съществува? Нейната красота е в това, че не може да се обясни. Не се мери, тегли и не можеш да я пипнеш или да определиш вкуса и. Понякога е сладка, друг път е като черен шоколад. Трудно можеш да я промениш или насочиш, не се поддава на влияние. Инат! Не можеш да разбереш защо харесваш някого, а друг не щеш и да виждаш. Няма нужда от аргументи, просто го усещаш и толкоз. Мисля си, че Голямата Вселенска Любов е способна да оправи всичко. Лошото настроение сутрин, недоспиването... всичко изчезва когато Сашка с кеф ти се развика на средата на "Александровска": "Толкова ви обичам всички ^^ и Beatles обичам!"... Заразително е. Та ГВЛ /голямата вселенска любов/ наистина може всичко. Убедена съм. Просто трябва да я усетиш и литваш. И наистина не ти пука колко нютона са нужни, за да се вдигнеш на няколко сантиметра от земята. ;) колко са прави Бийтълсите: All U need is Love

The next school year... :)

2008-09-17T14:32:00.000+03:00

И така... дойде заветната дата 15.09., кошмарна за всеки, недостигнал още 12 клас. Нея я преживяхме с малко скандалче, с човек, на когото държа. Дам... още нищо не се е оправило и няма да се оправи, ама да се надяваме... Признавам, че и аз имам вина, но не съм единствената! Няма значение...
Мина 15.09., гледахме как Марто достойно държи знамето и се муси на дебелогъзите танцьорки под носа му, и на крякащите "певици" от студио "Морски песъчинки" и не знам си още на какво... Това мина добре. Получихме си програмата, видяхме колко прецакани сме в сряда, понаредихме тук-таме по някой учител или съученик и с това се свърши. Следобедът беше свободен. За ... стоене вкъщи и "Hard Rock Platinum", за Poison на Alice Сooper и спомени. Минало.
Голямото кофти беше утре. Глупости, във вторник ;) Математика, математика, математика. 9 задачи. Класната каза "Добре", но искаше още и още, и още, и още докато ни свършат силите да решаваме кофти уравнения от незнам си коя степен. Къде ли се бутнах и аз при математиците... ? :D ше го избутаме... после свободни по информатика и лафче с даскалката по английски... Час на класа - дадоха ни Свидетелство за завършено основно образование, демек можем да си вадим шофьорски книжки спокойно ^^
И те така... умориха ни от първия ден... ооо, пропуснах. Видях доста познати, което май е малкото плюсче. Ще видим как ще го караме с история, география, биология и MATHS в един и същи ден. Най-много да забегнем я в КиМ, я в луска ;) глупости бе, кат ПМГ 2ро няма, тъй че няма да го зарязваме ... засега :) пък и това е нормалното настроение в началото на учебната година, спокойно ;) ше поучим, ще почиваме от време на време, ще дишаме и ще решаваме задачи. Друго не ни се полага, толкоз... :P

And it's time for something new...

2008-09-12T14:20:00.000+03:00

Ами така де, крайно време беше да се осъзная... :) и се случи. Хванах отровата и я метнах зад гърба си. Някъде там в нищото. Защото вече нямам място и за нея. Имам ново начало и искам да се получи нещо горе-долу смислено. Стига съм си повтаряла, че още те обичам и не мога да позволя да си тръгнеш. Минало. Край. Стига съм се измъчвала за невъзможни неща. Не мога да покоря този връх, значи ще се откажа и ще го заобиколя. :) не е голямо геройство, ама защо ли да си хабя усилията?! След като няма кой да ги оцени. Ще забравя лошото и ще си остана с шепа хубави спомени, глас и 1-2 sms-a в телефона. Май и тях ще трябва да изтрия. Ще си помисля по този въпрос. Важното е, че се престраших да приключа с това "нещо", каквото и да беше то. И както казва Ричард Фиш "Минало." Дотук бяхме.
Сега смятам да си потърся ново занимание, нова къщичка, която да строя. Материалите ми са... малко невидими, но пък резултата си го бива. Надявам се. Ще опитам, пък дори и само един етаж да направя все ще е нещо. Better than now! Трябва ми още време, за да пооправя малко инструментите и да поизхвърля разни други боклуци, ама ще успея. Май имах и краен срок... Тц. Кофти тръпка. Не обичам задължителни неща. Но може би тъй като това си го поставям сама, ще си го изпълня. А може би ще чакам всичко да се случи от самосебе си. А по последна информация може би нищо няма да се случи. Нямам предства. И май не ми пука особено. Просто искам да съм си свободна и спокойна и никой да не ми се бърка в животеца. "Много ли е?", питам аз. И един познат глас ми казва "Много е, още не си пораснала чак до там.". Хм, ще видим някога ще порасна ли изобщо...
Предполагам, че сега ще седна и ще забия в някоя тетрадка по математика в опит да оправям счупените прозорци. Класически метод е, не гледайте компютъра странно ;) А ако не успея, вероятно нищо особено няма да се случи. Следващата седмица мога пак да опитам, по-късно пак... Имам време за губене все още, нали? "НЕ!" - казва гласът. Ще те пратя в 3тата глуха и няма да те слушам, знаеш ли? Както и да е. Мисля засега да млъкна и аз. Омръзнаха им на хората глупостите ми. Трябва да мога и сама да се справям с разни проблеми, без да опищявам света предварително, нали? И... трябва да си призная, че мога, ама така е по-интересно. Я някое съветче ще се появи, я някой ще ми се скара за нещо... интересно става. Поне засега... Надявам се и за в бъдеще да си остане един приличен блог с 3-4 очаквани посетители. Харесва ми. Харесва ми и да се ровя в Драсканиците от Пътя на Алекс. Удобно ми е там. Друг е въпросът, че много често тя пише нещата, които и аз си мисля... Нищо няма. Сега може би ще спрем да мислим еднакво, защото аз попромених разни неща в обстановката и те вече не ме притесняват, затова няма и защо да ги споменавам. Намерих си някакво местенце и ще се постарая да го направя уютно. Ще съм оптимистка. Ще давам напред и нагоре с тимшел на уста и ще се надявам някой да не се опита да ме спре ;)

Искам си лятото...

2008-09-05T15:36:00.000+03:00

Дойде ми есенното настроение. Песимистично, умряло и малко отчаяно самотно. Лятото свършва. Не, не го пускам, не искам да си отива. То си е моето лято, спокойно, леко скучно, пълно с книги и хубави спомени... Не съвсем. Но все пак ми хареса. Доволна съм и сега вече ще ми липсва. Ще ми липсват спокойните сутрини, когато след пазаруването необезпокоявана от никого се свивам на дивана и си чета нещичко. Толкова хубави книги прочетох това лято. "Толкова" не като количество, не са много, а като оценка за качеството. Наистина прекрасни книги. Няма значение. Сега не искам лятото да свършва. То трябва да остане, да ме приюти, да ме спасява от околния свят. Дам... да ми спести обиколките за учебници и не знам си какво още, решаването на задачи и поредната порция глупости от учителите... Да ме скрие от кофти съучениците, от сивите /май са оранжеви/ коридори на ПМГ, от стоенето вкъщи... Ами така де, кой ходи на разходка по плажа през зимата? Аз :) понякога... Ще изгубя вечерите, когато самичка си слушах Guns N' Roses и се депресирах незнайно защо /знам си аз, ама.../, няма вече разходка в 6 сутринта по брега, когато всичко спи и морето спи, и аз спя вървейки. Но въпреки това беше прекрасно... Няма вече да киснем по час-два с приятели в "Fashion cafe" и да бистрим хората и отношенията им, или пък тепърва започваме, сега като ще става студено... И от това красиво, самотно донякъде, лято скоро ще си останат спомени... Например как чаках на July Morning слънцето да изгрее в Поморие с Анито(на снимката горе) /ах, тази Ани, колко я обичам затова/, как след това осъзнах, че наистина съм прекрасен човек - и кой ми го каза? Пак един спомен... Искам да дойде догодина, бързо, да пропуснем зимата и направо да дойде пролетта, тогава ще се освежим задружно и ще даваме напред и нагоре, пък докъдето стигнем. Без посока, просто напред и нагоре, с много вяра и самочувствие, къде с покритие, къде без, майната му на всичко, Ние сме си Ние и никой не може да ни спре. Защото гоним мечтите си, дори когато не го познаваме... Бог бил Плюшено мече. :) добре, значи е по-умен от мечо Пух ;) или който и да е, не вярвам много на Бог, повече не себе си. А може би не е полезно. Кой знае? Просто знам, че всичко някога ще бъде хубаво и дано позная, защото иначе винаги ще се надявам да ми повее "Вятърът на промяната" , а дали ще дочакам, ще видим... Посоката е ясна, превозът не съвсем, май ще си остане мечти, но да не прибързваме, може да намеря някое летящо килимче наоколо, дано ме поиска за собственик ... Добре засега, радвам се за лятото си и съжалявам, че си тръгва... Искам нови познати и повече свобода, ще си я прося, пък дали има щедри хора наоколо не знам... :) Ще си мечтая за следващото лято и обещавам, че догодина по това време ще съм още по-щастлива... После може да съжалявам, за обещанието, ама тури му пепел... /ех, колко заразни са героите от книгите/ . И ето сега се сетих за една ужасно важна думичка от същата книга ("На изток от Рая" - Джон Стайнбек) - тимшел, от еврейски "ти можеш" :) и ето това ще си повтарям... Тимшел!

Гласове ми говорят

2008-08-31T15:10:00.000+03:00

Случвало ли ви се е да чуете някакъв глас по телефона... да го чувате за първи път и да не сте говорили на живо... и просто да се влюбите в него....? Начинът, по който говори, интонацията, тембърът на този глас... просто ви подлудява? Наистина не го разбирах... до един момент. Тогава и аз го почувствах. Завладя ме звукът на гласа, някои думи, които само той казва по този начин... И се пристрастих. Към проклетия непознат глас. Харесваше ми да си говоря с него, харесвах нещата, които ми казваше. Гласът. Той беше нещо различно, непознато, покоряващо. Говорехме за всичко и се разбирахме доста добре. Като по чудо... И постепенно свикнах с гласа, обикнах го, говорех си с него... Докато един ден изчезна. Не рязко, постепенно стана. Дето вика баща ми "Като намалей, намалей, намалей, и още мъъъничко като намалей и като цръцне и спре.". Ей на така стана и с моя глас. Избяга. Може би не харесваше за какво си говорим вече... Не знам.
И после пак се появи. В друг притежател... и ме изненада. Притесних се. Да, това беше моят Глас. 99% беше той и все пак имаше малка разлика... Приличаха си, дори в думите, които използваха и въпреки това не бяха едно и също нещо. Малко се бяха променили разговорите /писмените/, но тук, на телефона, звучеше Той. Не... не е вярно. Трябваше веднага да забележа, вече знам. Какъв е проблемът ли? Притежателят е друг :)

Още една Олимпиада отмина...

2008-08-24T18:28:00.000+03:00

И така... Свършиха 29-тите Олимпийски игри. Започнаха на паметната дата 08.08.08г. и завършиха 16 дни по-късно. Видяхме победи и загуби, скандали и опроверженията им, че дори и микро-войничка се проведе, напук на олимпийския принцип. Нали древните гърци спирали всички войни по време на Игрите в името на боговете, да не ги разсърдят случайно. Е, май вече тия богове доста са се поизхабили, нямат вече влияние над "смъртните" и затова на 2рия ден от Олимпиадата Русия, Грузия и Южна Осетия се сджавкаха за парче земя ... Ама тури му пепел, свърши се. Сега е времето на дипломацията.
Айде, че се отклоних, думата ми беше за Олимпиадата в Пекин. Леле, колко се бяха постарали милите китайци да се представят на ниво ... Че то откриването, донякъде и закриването, си беше неземен спектакъл, трудно постижим, ако населението на Пекин не беше толкова много... То минало ли не беше, история ли, поглед в бъдещето ли... И все такова красиво, неповторимо. Не знам си колко хиляди души участваха в масовите сцени. Това само Китай го може. :)
А нашата малка Българийка се върна с 5 медала. 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови. В сравнение с Китай и САЩ сме просто нищожни. Че и с предните години. А можем повече. Най-малкото с волейбола и художествената гимнастика. В първия ни прецака собствената ни федерация и "осра" участието на Пламен Константинов. А човека толкова е мечтал за тая Олимпиада, каза си го. И целия скандал с лъжливия /убедена съм, че е честен човек/ му допинг провали плановете за завоюване на медал, а защо не и титла?! Просто вярата на момчетата ги напусна, отчаяха се. И резултатът: 5 място. А бяхме Световни шампиони. Сега ни остава да се надяваме в Лондон да не ни саботират така.
А за Художествената гимнастика нямам думи. То там е простотия отвсякъде. Решили Великите сили, че трябва най-добрите да са Русия, Украйна или Беларус и няма значение кой колко добре играе. 1. Симона Пейчева играе без грешка на квалификациите и със зор влиза във финалите. Е, там не се предстви чак толкова блестящо, но все пак беше по-добра от 9то място. 2. Ансамбълът... те пък и на финалите бяха безупречни, но си останаха 5ти, пак за да са първи рускините /май бяха те, не помня:) /
Та така, прецакаха ни, щоту сме мънички... Ще чакаме да пораснем, че да ги бием ;)
А иначе беше хубава Олимпиада, много рекорди бяха разбити, много неща ни бяха показани за сефте... Ще видим какво ще се случи и в Лондон и пак ще си говорим :)

Промяната

2008-08-19T20:17:00.000+03:00

Искам да избягам. Някъде далеч /over the hills and far away, дет викат Nightwish/. Или не толкова... Имам нужда от свобода и любов. От разбиране. От това сама да съм господарка на себе си. Искам да отида на разходка с лодка. Да преплувам океана самичка. Да започна да се давя и да поискам помощ. Да постигна целите си, каквито и да са те. Наистина не знам какви са, и за това трябва да отделя време и да реша. Хм, ич нема да е лесно...
Та... имам нужда да се преродя. Не буквално, естествено. Искам нова душа, свежа, чиста, спокойна и оптимистична. Вярваща. Свободна от предразсъдъци и страх. Страхът да съм слаба и беззащитна. Да се покажа на света такава, каквато съм. Да разкарам всички, които очакват нещо от мен и да се насладя на живота си. Да давам обич на всеки, който я заслужава. И да получавам. Това го искам най-много - да си получа порцийката любов. Отдавна я чакам. И си мечтая за нея. Ще си я разделя на части - да имам по малко за по-дълго време. Ще се грижа за нея, ще я отглеждам, за да порасне, точно както и цветята напролет :) ако някой ми даде луковица ... ще му благодаря сърдечно. Но сигурно мога и сама. Трябва само да си повярвам, а това не е най-лесното нещо. И все пак съм сигурна, че ще успея. Както казва една приятелка: "Just need a new direction.", права е. Със зъби и нокти ще се боря за новата Аз, ще бягам от миналото и ще се връщам само в хубавите мигове. Ще успея, знам го. Да не ми е за сефте?

Валежно

2008-08-10T18:45:00.000+03:00

Обичам да вали... Особено през лятото. Тогава е най-чудесното време да седнеш с хубава книга и да потънеш в нея. А може и на разходка да излезеш, да чувстваш капките дъжд по лицето и гърба ти, как се мушкат се под потника и се стичат на вадички по гърба или между гърдите ти... Освежава. И прочиства. От стари прегрешения, от лоши мисли, от самота и неразбиране. Може да плачеш под дъжда и той ще те разбере. Да му разкажеш историята си и да получиш очакваната реакция. Защото ти го управляваш. Ти решаваш как ще ти отговори той. Може да водиш диалог или да го оставиш да те слуша... Няма значение. Важното е, че ще бъдеш по-спокоен, по-щастлив.
Ако имаш с кого, може и любов да правиш под дъжда. Представете си: малки хладни капчици, попадащи на най-неочаквани места, по-нежни от най-нежните милувки на любимия ви, по-възбуждащи от най-предизвикателните думи и по-невинни от ... монахиня :)
Дъждът е хубаво нещо. Хората обаче не го оценяват. Защото не са научили езика му. Ако се бяха постарали, щяха да са по-добри и по-щастливи. Предполагам, де ...

Историйка

2008-07-30T18:17:00.000+03:00

Така... да видим как ще реагирате след като прочетете историята, която искам да ви разкажа. Тя е малко нереална, но в никой случай напълно неправдоподобна, защото дори фактът,че ми е хрумнала, я прави наполовина истина. А тя и толкова не е, или аз поне не знам за подобен случай:) В нея задавам въпроси, които си струват отговора. Но ето я и нея: Става дума за една, така да се изразя, двойка. Запознават се по доста странен, виртуален, начин, след като и двамата са разочаровани и обезкуражени от любимите си. Бавно, стъпкa по стъпка се опознават и малко по малко по малко се влюбват. Никога не са се виждали и все пак си имат доверие. И тогава, в един облачен ден, той и заявява, че я обича. Един кратък sms след няколко дена отсъствие: "обичам те!" и всичко е ясно. Продължават по стария начин, но май нещата са се променили. Той все по-често не и отговаря, все по-рядко се чуват, но въпреки това разговорите им са пълни с нежност. Тук тя е идеалистката, а той реалистът, който я убеждава, че не са един за друг, колкото и силна да е виртуалната им любов. Защото са далеч, защото имат разлика, която трудно се пренебрегва. Тя май също го осъзнава, но реалността-фантазия и харесва. Никога не се е чувствала така - в едни моменти безкрайно щастлива само защото го е чула, в други - неописуемо зле пак заради него. В някакъв разговор той казва за "връзката" им "когато искаш да избягаш от другото..." Ето го и първият ми въпрос - когато искаш да избягаш от "другото", защо оставаш? По навик ли? Аз досега не съм разбрала ... Та моите герои продължават, говорят си, обещават си да се срещнат някой ден, но още не съм решила ще го направят ли, или ще преценят, че е по-добре да си останат виртуални. :)
Това беше историята, доста въпроси ми се родиха в главата, докато я мислих. Винаги ли си мислим, че човекът, с когото сме в момента, е единственият? И когато открием този човек, винаги ли е трудно да спечелим обичта му, да бъдем с него? А колко ли пъти се заблуждаваме, преди да го срещнем? Може би в това е тръпката, в опитите, в разнообразието... Докато един ден, вече напълно убедени се връщаме при Човека, когото сме срещнали години преди това ...

Спомени ли? /от 2007/

2008-07-30T18:00:00.000+03:00

Замислих се нещо напоследък за това колко полезни са спомените... май няма смисъл да се връщаме назад в миналото с мисълта да си вадим поуки. Просто защото с това в повечето случаи само си причинявме болка, нещо, което никой не заслужава. Ако хиляди пъти се връщаме назад и анализираме до безкрай едно и също нещо, случило се в миналото, нищо няма да се промени. Това е минало, свършен факт. Обаче рискуваме да не забележим новото. Няма да видим възможностите да си го върнем на проклетата съдба, ще пропуснем новите възможности да се докажем на себе си. Не си струва по толкова безсмислен начин да си губим времето, по-добре е да действаме. Може никой друг да не забележи, но ние самите ще бъдем удовлетворени и ще повярваме в себе си. Ще си върнем изгубената увереност, защото когато някой ни покаже, че не ни харесва, не ни уважава и не ни приема, на нас ни става гадно. Започваме да се чудим какво ни е сбъркано и защо, по дяволите, този човек не ни одобрява. Особено, ако е някой, на когото държим. Истината е, че няма смисъл да се притесняваме как другите гледат на нас, защото те самите умират от притеснение ние как гледаме на тях. Не е нужно да се връщаме към стари истории и да се ядосваме, че не сме направили нещо както трябва. Вместо това много по-добре е да гледаме напред и да се учим да живеем, да се справяме с всички изненади, които ни поднася животът. Да си представяме успехите си и да ги реализираме. Да живеем за себе си, а не за другите. Я, колко банално! Но е вярно. Всеки живее своя собствен живот и не трябва да се влияе от другите. Които и да са те. Може да изслушва съветите им, но не е задължително моменталически да ги изпълнява. Защото какво ще стане? Този човек ще се превърне в компилация от другите, ще загуби идентичността си и няма вече да е той. Когато това се случи, ще остане на всичкото отгоре и сам. Няма нужда да обяснявам защо, нали?Но аз се отклоних от темата и това, което ме провокира да седна днес и да пиша тези безсмислени и ненужни думи. Та, мисълта ми бе, че няма защо да се връщаме към миналото, а трябва да гледаме напред. За да продължим, трябва да превъзмогнем всичко, което ни се е случило, и да вярваме, че ни очаква нещо по-добро. По-хубаво, такова, с което да се наградим за проявената храброст... да, храбро е забравим и да продължим напред, а не да се ровим. Хората, волно или неволно, си нанасят рани. Въпросът е в това как ще ги лекуваме. Има две алтернативи: да ги превържем и постепенно те да зарастват или да ги оставим отворени и да затрудняваме зарастването им, като непрекъснато ги човъркаме, т.е. си спомняме за момента на нанасянето им. За жалост доста хора избират втория начин, който определено не е по-добрия. И в по-късни времена откриват, че са сгрешили. Да, вече не правят тази грешка, но е късно. Вече веднъж са си нанесли по-големи вреди дори и от тези, които самата „рана” е нанесла. Да, научават си урока. Лошото е, че го научават по трудния начин, болезнения...

Объркани мисли за влюбването ... май /от 2007/

2008-07-28T04:17:00.000+03:00

Днес една моя приятелка ми каза, че е по-добре да не си влюбен. Вярно, тя имаше в известен смисъл нещастна любов, но я преживя и сега мисли трезво. И сега, като се замисля, май е права. Защото какво става в този период? Губиш контрол над себе си и за по-неуверените хора е много вероятно да се държат като някой друг, за да впечатлят небелязания обект. Дава ли си някой сметка, обаче, какво търси? Замисля ли се какво иска от този човек? В повечето случаи не. Просто защото е заслепен от чувството за самота, което почти неизбежно поражда комплекс за малоценност и тръгва една... Да си сам и да си самотен не е едно и също, както някои непросветени смятат. Можеш да си самотен дори когато си заобиколен от всички възможни свои приятели, близки и т.н. и те те обграждат с любовта си. Просто го няма точния човек, този, който ще те накара да пърхаш от радост и да ти „трепери под лъжичката” преди среща. В този момент започваш да си мислиш, че този човек няма да се появи и всичките ти мечти и надежди за обич и щастие с обичания човек ще си останат... мечти.
Само че има една подробност. Не може да очакваш любовта да ти кацне на рамото на 15-тина години, че и на малко повече. Просто е невъзможно тогава да откриеш мъжа/жената на мечтите си (или казано малко по-заядливо към жените „принца на белия кон”) и да очакваш да прекараш живота си с първото си гадже. Невероятно спазван принцип за връзките в училищна възраст е, че са нетрайни. Е, има изключения, но кое правило няма изключения?!
Та да си се върна на мисълта, че не довърших. Проблемът на доста хора, дали такива, които са надраснали годините си и са много зрели, или просто такива, които много се привързват, е в очакванията и надеждите. Те може би просто трябва да намерят някой сходен на себе си и да се опитат да са щастливи с него. Това зависи от адски много неща, най-много и от човека отсреща, но все пак струва си да се опита. Само да не се направи грешката с огромните очаквания: „Ами да, ето, той/тя прилича на мен, значи ще се получи”. Това съкрушава тотално. Под „това” имам предвид разбитите илюзии. Защото... пак се стига до началното състояние: подценяване и самота. А то какво всъщност е самотата? Не е ли илюзия на ума на депресиран човек, потиснат от комплексите си? Защо ли си мисля, че отговорът е ДА??? А защо хората имат комплекси? Защото вярват на другите, които са им ги втълпили. Тези, които всъщност имат повече комплекси, които избиват чрез каране на другите да се чувстват зле. А те самите се чувстват малоценни, защото някой друг им го е пошепнал и те, миличките, щото лесно се поддават, повярвали. И ако продължавам така... Това е омагьосан кръг. Просто трябва да се научим да излизаме от него. И веднага, когато се усетим пак да го започваме, да си слагаме спирачките и да не позволяваме някой или нещо да ни разочарова. Няма защо да се тормозим за чуждите съдби, нито пък да се опитваме да решаваме чужди проблеми, сякаш са наши. Общо взето, да си губим времето.
Малкото, което ни трябва, за да се почувстваме щастливи, дори и без някой, който да ни прегръща или целува е да се радваме на мига. И на всички малки и на пръв поглед незначителни неща, които ни заобикалят. На слънцето, на усмивките по лицата на хората, на себе си. Да сме доволни от това, което сме направили през деня. Да не се съмняваме в себе си.

The beginning

2008-07-27T20:01:00.000+03:00

Ето го началото. На нещо ново. Само дето ще започна с по-стари неща, докато ми дойдат нови мисли, по-точно докато ги подредя. И сега... мисля, че след обявяването и кръщенето на моя блог, е време да сложа нещичко вътре ;) заповядайте!