More than words is all I ever needed you to show
Then you wouldn't have to say that you love me
Cos I'd already know
Не, съвсем не ставам банална и не прекалявам. Просто това ми дойде на акъла, докато мислех за "магията на словото" за трети път. И е факт, че пак ми дойде нова идея, поне за началото. Доволна съм.
Доволна съм и от влака, и от изпробвания подарък, от сряда, и от предната сряда /така не се прави!/, от предната събота и повечето, което се случи от последното писане. Лошото е, че за изпита по немски ми трябват цели 120 кинта и сума ти време и мъки, докато проговоря. Страх ме е от този език, правилата му ме плашат - винаги има опасност да сбъркам някой падеж и ще ми е тъпо. Ако изобщо се усетя, де. А всъщност германците въобще не били взискателни и прощавали грешките, като видят, че се стараеш и не им натрапваш веднага английския си. Е, значи може ида го преживея :) може да се пробвам като "Au pair" и да прекарам година в немско семейство. Може, да. Може после да си вляза в немски университет като пич и да си спестя всичките глупави истерии в глупавото българско кандидатстване. Да, може. Но все още има време за това. Засега трябва да взема първия сертификат, да си намеря работа за събота и неделя за този месец и друга за цялото лято. За предпочитане много добре платена :)
А животът е хубав, когато слушаш музика /благодаря, благодаря, благодаря!/ , даже стереометрията повече я чаткам със слушалки в ушите ;) и нещата започват да ме радват, "Монахът, който продаде своето ферари" дава първите си резултати, а даже не съ я преполовила. Може би просто малко съм узряла. Дано :)
Оказах се много алчна. За теб, за любов, за време, за хубави преживявания. Ужас xD
Обичам пържени филийки. Ти знаеш. ;)
0 коментара:
Публикуване на коментар