Дойде и моето време да правя дупки в стената и да руша всичко, ограничаващо ме. Пълнолетието някакси ми даде сила да се освободя от задръжки и предразсъдъци, направи ме по-смела. Усещам го, вътре в душата си. Това не значи, че разумът ми е избягал, имам си "лимеси" :Р ... it all depends on the point of view - дали ще съм все по-неподчиняваща се или пък обратното, ще бъде импулс, моментно решение, проблясък.
А отминалите вече 20 дни... слънце, слънце в душата ми и на лицето ми :) то не бяха закъснение, усмивки, сметки ... пейка с думи по немски и списание за влакове, нежна мелодия край нас /тоя човек с китарата е прекрасен/, предизвикателства и маса. И разговор, който ми направи повече впечатление, отколкото можеш да си представиш. И все още си прекрасен. Все още.
А класът ми /женската му част/ е мило-изненадващ, благодаря!
Не знам защо, но тук и сега не мога да опиша всичко, което ми се иска... може би това място е изгубило очарованието си, дано не... :) а може би просто умората и разочарованието още не са ме оставили...
0 коментара:
Публикуване на коментар