Шопен и още 100 дреболии

ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.


Да, копеле, Шопен е великолепен. Поне онова, което снощи чух /слава на БНТ-то/... Оказа се "най-духовитият представител на изкуството в Полша" за своето време. И това пролича в първото /или второто, не го хванах от начало и затова дори не знам заглавието/ произведение от специалния концерт в негова чест снощи. Останах без думи, слушайки музиката, която сякаш беше жива, усещах я да вибрира наоколо, да подскача, да танцува бавно... нали... разбираш ме :) 

100-те дреболии започват с удовлетворението след всяка избягана обиколка на стадиона и мрънкането, когато бедрата ме болят, докато слизам по стълбите; минават през една "щастлива случайност" във фейсбук и странното съвпадение на имена и завършва с боята за яйца по пръстите, с които в момента тракам по клавиатурата. 

Всъщност, четвъртък-следобеда, дори и с половината от компанията, се оказа доста душе-изпълващ /сега изниква въпросът защо си съчинявам странни думи/... Мall ли? Само с приятелки! Цени ли? Кой ги гледа, само депресират... най-важна е изоставената сграда и разлятата бира, снимката, кой знае как запазена, и обещанието за по-хубави дни, за надежда, за лято и слънце, с новите кецове с черепчетаи те, тримата, моите най-добри :) 

"обич. навсякъде около теб." Благодаря!