Учени доказаха, че най-много и най-качествена работа се вършела в легнало положение... Блазе им на автомонтьорите и курвите :D
А аз напоследък нямам какво да ви кажа. Няколко пъти ми идваше да седна и да напиша какво точно ми е, но знаех, че няма да ми стане по-леко и се отказвах, защото, откъдето и да го погледнеш, всичко е нормално. Вече ми е навик да завършвам срок или година с тези оценки, нормално ми е да ходя на даскало, да се карам със Зорка, да чета цели 40 минути на глас "Бай Ганю" и накрая да не си чувствам гърлото, а тъпака долу да провери не съм ли аз онази лудата, пратила му текста на "Paradise city" и да открие, че не, не съм аз, ама грешка :) после швейцарски мус /"не, само един, не сме искали 2"/ в "ултра" и заледена разходка с подхлъзвания на всеки 5 крачки... Преди това имаше текила и ром и рожден ден и да, имам вече питанки на ушите си :) и просто, просто всичко е наред, защото дори олимпиадата по английски сутринта беше толкова лесна, че направо се чудех къде се намирам, а на немския бяхме само 3ма и всичко е хубаво, защото... защото не знам. И може би не е вярно, че вярата ми свършва, зщото ако беше така, нямаше да кажа, че всичко е наред или ако не е - ще стане. Не искам да губя времето си в излишни и нервоскъсяващи кавги и безсмислени "какво ще стане, ако..." и т.н. И без друго фейсбук (!) каза, че ще умра през 2025, защо да прахосвам половината в лошо настроение? Може би просто имам толкова любов, че се чудя на кого да я дам, и щом тези, които по правило трябва да я получават, не я искат, търся някой друг...
А ти искаш ли малко от моята любов?
2 коментара:
и аз много пъти съм искала да седна и да напиша толкова много,но не съм виждала смисъл да се занимавам с някакви неща дето само ми тровят нервите и настроението.
Според теб на какво се дължи това да сме толкова "пуснати по течението" някой път?
Публикуване на коментар