just can't hide it

Старите хипари извадиха китари
и от махалата си отиде тишината
Събра се махалата, навъргаля се в тревата
и след рокендрол и жици не останаха девици
Да живее рокендрола (2)
да живее рокендрола чак до края на света

Така е, така е, още повече в комбинация с добро количество ром в неделя вечер и Сис и Дияна... Просто идеално :) просто ми мина всичко, дори разочарованието от предния следобяд, дори и съжалeнието, че вкъщи не всичко е наред /слава Богу, оправихме се преди 3 часа ;]/ и ... абе прекрасно беше... топло отвътре, смешно, ухилено до ушите, с бъзици за бременността на Дияна и изнасилванието на ..., с решаването на задачи на алкохолна глава и изяждането на замразените еклери (искам още, бре!) ... даже със спомена за предната сряда и Шилер, който всъщност е бахти пича, и моето 15-минутно четене, цветето, случайно в тон с шала и (прекалените) комплименти "ама каква визия, каква дикция... аз не съм очаквала такова нещо... отивай да ставаш говорител!"... и вече не знам какво се е случвало от последната публикация тук, нямаше грип, нямаше хора, нямаше излизане сумати време, но и това се преживява :) бъдете щастливи, аз съм {sun}

илюзия?

Ти беше онзи сън, във който не разбрах
как почна от финал, отворих ли очи?
Ти беше онзи миг, във който не разбрах,
че съм събуден пак, но май не съжалих.

Спасително откритие за час по литература... да живее радиото! (: но определено съвсем съвпада с настроенията ми по отношение на един човек и май му е време да си ходи... we'll see

I get high ...

Мхм, остана си само на мечта... (хубавата неделя вечер, за която беше първоначално предназначен поста) Като че ли ММ тв и StarFM и още нз кой се бяха наговорили да пускат само хубва музика, музика, музика, музика (<- душевен оргазъм!), музика и още мноооого мога да продължа, ама за кво ли? :) исках... удобен диван, хубава цигара, червено вино (ей така, за допълване на картинката), камина, хубавата музика и може би някой мъж. Ама не кой да е. Просто беше от онези вечери, когато не ти се излиза, а искаш да си на топло и уютно с някого, когото обичаш. Но въпреки че си остана само мечта, пак беше хубаво - компенсирах с танците на "звездите", а как ми се танцува и на мен... ама ТЦ :D

а вчера... вчера бях баси якия философ-бунтар ^_^ не бях очаквала от себе си да съм толкова добре говореща в такъв момент, смис, избяга ми притеснението да говоря пред хора и си спорих най-спокойно и разпалено :Р да де, стабилен оксиморон се получи, ама ме разбрахте. От ден на ден всичко става по-хубаво, аз съм все по неебателна за дразнещите глупости, дето ме заобикалят и се радвам на дреболийки - философията, прибирането в 20:30 във вторник вечер заради хубавия, мил и топъл чай в "калина", заради Алекс и Вилито и "... защото знаеш, че има на кого да разчиташ, нали?"... после неочаквания гост вкъщи и уютната атмосфера в тясната кухня... смеха на историята за покръстването на българите, уискито с бадеми и накрая дискусията с майка ми за представянето ми по философия и мощния въпрос "За какво ти свободата?" (!) ... още по-сладурската сряда с география и нз още колко други, изправената коса и "нещо мн си се натокала днеска, ще има лов довечера май", с "калина" с класа и после по щастлива случайност с Алекс и Сиска и ... абе какво да кажа - всичко става все по-хубаво и само някой да каже, че много хубаво не е на хубаво... бой! :Р

You're gonna miss the freak that I control

Цитатът за заглавието го уцелих, цялата песен - not exactly :] обаче аз наистина control-вах горе-долу всичко последните дни. Е, не съвсем, ама все пак си беше светлина в тунела на бъркотията :Р смис, като игнорнеш дразнещите елементи и се оставиш на хубавите неща всичко е къде-къде по-лесно. Излкючваш тъпаците, дето се замерят с обелки от плодове в час; дръпваш шалтера на същите тъпаци, които са недоволни от пердетата, дето си получил болки в краката докато ги намериш; volume-то на min и за дразнещите учители; затваряш телефона на онзи идиот, който започва разговора с "казах ли ти да не ме търсиш?"... да де, най-хубавите реплики за тоя тип дойдоха след около час като се поуспокоих от всичко, което не можех да изключа през този ден и той ми дойде като капката, дето препълва чашата...

Мислиш си и си повтаряш, че си се справил с това, второто, третото, петото и най-накрая се усещаш, че както си направил тия 5 неща, можеш и още 50 или 500. Пак си е до убеждения ;] щом мога обикновена баница, колко му е и щрудел с ябълки да направя? И направих, вкусен е даже :) и задачите по физика ги чатнах от почти първия миг, и описанието на Person auf Deutsch беше квалифицирано като "добро, бягаш от клишетата и старите изрази, много е хубаво, като изключим онова изречение" -> Sie ist herrslich und das liegt auf der Hand, което на моя немски означава "тя и прекрасна и това е очевидно", ама ТЦ. "herrlich" се използвало за време, природа и т.н, не за хора. Не правете тази грешка :Р и все пак, мисля си, че наистина немският е Езикът, въпреки думите по 1 ред, които отнемат по 2-3 минути за прочитането си, и въпреки смотания словоред, който, като се замислиш и си направиш труда да огледаш нещата, хич не е смотан, а напротив, улеснява те максимално. Абе, Езикът си е велик, обичам го и няма да се предам. А групичката започна да проявява яките си черти и скоро м/у английска, пмг и доктора ще се получи яка немскоговорящо-пишеща и хилеща се компания, която, разбира се, ще си остава в стая № 2 и няма да излиза, защото излезе ли, ще загине от липса на немски :D

I've been waiting patiently for him to come and get it
I wonder if he knows that he can say it and I'm with it
I knew I had my mind made up from the very beginning
Catch this opportunity so you and me could feel it 'cos
If you're ready for me boy
You'd better push the button and let me know
Before I get the wrong idea and go
You're gonna miss the freak that I control

А във връзка с песента... няма ли свободни момчета наоколо? не, че имам много свободно време, ама ... ;]

обясни ми щастието

Човек, нямам думи. Всичко е наред. Другарският съд изобщо не е страшен, а ужасно полезен; немският пак е с мен, дори и с шеметна даскалка, и най-важното, не ми пука за всички дразнещи обекти, субекти и събития наоколо {sun} това е. Хармония. Не, че вчера не ми идеше да счупя нечий точно определен врат или поне да му прекъсна гласните врзъки от стискане, не, че в събота и неделя м/у 11:30 и 13:30 не бяха пълна бъркотия и аз пак не можах да си отворя устата да говоря немски. Не, че засега сме бая скучна групичка и май няма да има изцепки от сорта на "Зависи от намеренията" за някой от глаголите за събличане ;] не, че нямаме скапани униформи, но пък се появяват вече почти завършеният ми панталон за 2ра проба и най-нактрая ще мога да си вдигна краката на чина като хората... не, бих игнора на всички тези вдигащи кръвното гадости.
Защото! Те, моите хора, моята компания, ме обичат. И признавам си, никога не съм се съмнявала в това, но нали знаете, аз съм леко комплексирано човече, което още се учи да вярва в себе си. И ще стана учителка по немски, колко му е?! Или преводач от, какво беше, Алекс? Арабски, китайски? :D обичам те! И всички останали, защото не ме замеряхте с камъни или поне укори, а бяхте съвсем мили и добри, както каза Вилито, след известно асимилиране на информацията ;) а ти, Алекс, никога не се съмнявай в себе си, защото ако ти се съмняваш, какво остава за нас, а? Ще станеш велика, каквото и да правиш, дори и тв-говорителка можеш да бъдеш, прекрасна си ;) и наистина всичко наоколо е красиво, ще стане и студено, но пука ли ми? Слънцето ме изгаря отвътре и ми топли душичката... колко малко му трябва на човек...

http://vbox7.com/play:2487504b

А сега нека отида да чета на глас "Добрите момичета отиват в Рая, лошите където поискат" на немски, барем успея да кажа нещо другата седмица :P

untouchable

I just don't really care. Изобщо. Не ми пука за прецакването с таксата на намеския, не ми пука, че няма удобни обувки на тоя свят, не ми пука, че пред пмг са наредени купчина учители и дрън-дрън да проверяват с униформа ли си и дали шалчето ти е под яката. Не. Знам обаче, че на тез последните им трябва само една граната. Важното е, че ме обичаш и ме успокояваш, когато плача на альошата и телефона, щото видиш ли, не съм си получила очакваната германска стипендия, че ми обясняваш, че съм най-красивата и когато възразя, че с красота няма да си намеря работа, казваш, че точно това е важното, щото хората обичат да гледат красиви неща... И ти си красив, и те обичам, усмихвай се повече. И не, нямаше смисъл да пиша тия глупости, защото не четеш този блог. А искам да го четеш. Хайде! И да коментираш! ... както и всички други искам да коментират, ама на...пусти мързел :Р няма значение, слънцето е още тук и е топло и лятно, мн уморено без да има причина и аз пак си мисля за тимшел и everything's gonna be alright {sun}

^_^

Изкъртихме се, копеле! Тотално! Обичам Сиска... и нейния рд - заключителния купон за лятото... е, кофти е, като дойде, щото 2 дни след тва е 15.09., ама преживяването е ... ррррр, както казва Алекс :] просто не подлежи нито на коментар, нито на описание... Имаше пияни, правещи се на пияни, тип с къдрава коса и друг, който прави торта, имаше реплики от сорта на "много са ти меки устничките", имаше не много танци, имаше джин и цигари и мента и бира и музика и всякакви извратени истории за мъж с полу-отхапани тестиси и мозъчно сътресение... смях и бахти якото настроение, аз верно си мислех че Ильо и онова странното, дето може да се пази само на улицата са напушени, ама не бяха... просто беше най-зареждащия купон от ... време и време :D просто всичко отлетя, нямаше никакво значение, че вкъщи се води студена война, че идва 15ти, че ... абе забравих от какво още ми олекна... беше невероятно...

2 години, човек. Направо не мога да поврвам. :D хубавото е, че пак си говорим, а днес още не си звъннал, бой ще ядеш :) просто ми е хубаво, видях глупостите от миналата година, когато изчезна, и се радвам, че си тук. Важното е, че ми оправяш настроението. И ми говориш за риба в мед и за техника, дори когато ти кажа, че не разбирам нищо. И ти изпълнявам желанията по телефона. И не знам още какво.

Няма значение. Тази година започва с оптимизъм /като цяло/ и страх пред новия физик. Whatever. Важното е литературата да я преживеем. Някакси. Цели 4 часа седмично. И последните 3 часа в петък математика. Красота... :Р

Everything's gonna be alright.

Despair all around me

I sit and talk to God
And he just laughs at my plans
My head speaks a language
I don't understand

I just wanna feel
Real love feel the home that I live in
Cos I got too much life
Running through my veins
Going to waste

Не, така не става. Просто не ме слушаш, не се замисляш какво може да искам да ти кажа. Държиш се наистина гадно. Не те интересува как се чувствам до момента, когато ти изкрещя "имам нужда от теб, не ме игнорирай!", а тогава просто казваш "не се сърди, нямах време, дай да те гушна". Това не върши работа. И не е вярно, че те имам. Нямам те. Също така нямам и много други неща. Нямам много приятели, мога да ги изброя на пръстите на двете си ръце, а ми се струва отчайващо малко в сравнение с приятелите на приятелите, които изброих на пръстите си. Нямам и любвеобвилно, обожаващо ме гадже. Нямам читатели, които да коментират драсканиците в този блог. Нямам и Алекс, която да ми обяснява колко съм прекрасна и как всичките ми приятели ме обичат. /то тва май е следствие, на онова, че нямам много приятели/... Нямам дори свестни родители. Или те може и да са, но на мен не ми се струват достатъчно добри. Просто не разбират. Нямам и "специлни умения" - не пиша, не рисувам, не свиря, не танцувам. Нищо. Аз съм нищо, което хората уж забелязват, но май и те вече се отказват. Общо взето всичко в последните 2-3 дни е ужасно. Отчайващо. Тъжно. Празно. Самотно. Нещастно. Депресирано. А сега се опитвам и на вас да ви скапя живота или поне да привлека малко съчувствие. Просто имам нужда от генерална промяна. Може би от изнасяне от къщи. Или от някакви правила за лична свобода. Де да го знам /това беше заради цензурата, дето сама си я слагам напоследък/... Абе гадно ми е. Ако имах малко повече смелост, щях да се гръмна. Добре, че ме е страх от oръжия :D

P.S. не се връзвайте на предпоследнотто изречение, мога да го преживея. И не, не е есенна депресия, просто осъзнаване на действителността.

"Да спасим мъжа!" на пейка с М.

Мдааа, биричката в морската тая вечер беше от запомнящите се... като за изпращане, както каза Марто "ще се видим догодина" :) жалко, иронията/гавра ще ми липсва, щото колкото и да е дразнещо затапваща, е и мъничко от мъничко полезна и приятна. Просто щото тва му е начина да покаже, че му пука за теб. Или поне така си го тълкувам. :] абе важното е, че заминава в Сф да си учи икономиката и да става после някой велик специалист, а ние тука ще се радваме, че в едно време сме се забавлявали с него... или по-точно, той просто се е гаврил с нас, а ние благородно сме прощавали, щото си знаем, че е пич ;] другото запомнящо се е срещата с един непознат, който може да стане по-познат, ако поискам... абе сложно, сложно, сложно... като не щеш - има, като ти потрябва - йок. Егати работите ...

Smells like teen spirit

Хлапашки истории... Въпросът бе в провалената уговорка за бира в морската с ахелойския метъл и още 1-2 души от групата му. Нека подчертаем групата - Hellrider. Жалко само, че май нямам откъде да ви пусна линк, че да ги чуете ;] нищо, когато може... После... чакането. Дългото 40минутно чакане човекът, станал заместител на ония, дето нямаха репетиция, да се приведе в приличен вид и да излезе... То не беше змиичка на телефона, то не беше шоколада от мешката, койтo, знае ли човек, може и да се е разтопил, не го извадих, то не беше Victory-то, което отново ми омекоти крката, но нищо, не е неприятно... не, не ми се карайте, мнооого рядко прибягвам до това, но пък си струва усещането... и онзи ден с ментата... е на затова си струва да се живее - добри приятели, добри разговори, добри телесни изживявания... нирвана ^^ това пък ми бръмна в главата, докато гледах vh1, чакайки рекламите другаде да свършат... абе верно си е, че има нещо в музиката на Нirvana, освен че Кобейн е левичар (!) . Да, ти си най-лош, в това, което правиш най-добре... Глупости!
А преди да изляза бях ето така:
I'm so excited and I just can't hide it,
I'm about to lose control and I think I like it...
Ходи питай що ли? Може би щото съм си сама вкъщи /почти/ и е някакво волно и спокойно, абсолютен хаос в действията и предметите, утре ще готвя май, а диоптъра ми се е увеличил... Очевидно, има хаос и в писаниците ми :Р

А ония 4 дни в Приморско бяха... слънчеви, изгорели /сърби ме, бе, мамка му!/, детски и гушливи :) онова слънчице наистина ме запали да си народя една детска градина след 10ина години :Р но има време, ще почнат и моите деца да ми захапват пръста, докато им подавам парченце мекица, хаха ... и плажът, дори и по 2 пъти на ден, и приятните разговори с приятелка, и смокините, натъпквани в устата, поради липсата на чисти ръце... и оная ми ти празна дискотека /просто щото не пускат чалга/, и престъплението (?!) - една малка водка, която за сведение дори не усетих, после бодърстването до почти 4 и събуждането в 7:30 като кукуряк... и пак плаж, и изгоряло, и после разговори за учене и т.н. докато чакаме автобуса...

Другото хубаво е, че мъжкото присъствие отново се усеща край мен ^^ да, аз осъществявам фантазии по телефона, бахти великата съм :Р само дето си остават на телефона, а той... той е странен :) и въпреки всичко, готин. Ама много ;]

А Форсайтови са най-странното семейство, за което съм чела... Може би са нормални за времето, когато са живели /или поне е писано така/, но някакси ми се губят обичайните за мен отношения... Пък и са 100 души семейство, кого да запомниш първо?! :) като се зачетеш обаче... почват да те увличат в историите си, преживяваш ги, съчувстваш на този или онзи, не-харесваш другия... както при всяка друга книга... разликата е, че в 678 страници са събрани 30ина години и още толкова съдби. Вземете я прочетете, може и да хареса на някого :)